-
Нищо не ме плаши повече от уеднаквяването
Нищо не ме плаши повече от уеднаквяването. Да, израснах в хубаво, светло, многообещаващо време и в едно още по-хубаво, още по-светло общество, в което мерките за дисциплиниране бяха на изключителна почит: общежитието (само за ученички), което се намираше на третия етаж на езиковата гимназия, заключваше входната врата точно в 20:00 часа. Оценки под отличните бяха недопустими, съответно основание за срам, а училищната униформа бе задължителна. А на въпроса „Искаш ли да служиш за пример на останалите?“ бяхме възпитани да отговаряме с „да“. През една топла юнска вечер на 1988 г., годината, в която излезе култовият филма на Иван Андонов „Вчера“, чието действие се развива в Немската гимназия в Ловеч, закъснях…
-
Моето лято с липите през юни
Моето лято с липите през юни, моето лято се бави. Уж е родено сред слънчеви дюни, а пък на болно се прави. И понакуцва, усмивката скрило, следвайки Mай по петите. Да се прегледа му казва Април, друг му чете от звездите, трети предписва му психосеанси, или сърцето да тества, друг пък реди му таро сеанси, изгрева, казват, да чества, три пъти в кръг да върти се, във случай че котка пътя му мине, да се изкъпе в близкия ручей или за ашрам да замине. Гуру предписват му най-просветените - гуру да има отличен! Без гуру-мисъл да впрегнеш във стремето, си неразбран и различен. Най-сетне! Наи-сетне млъква светът, в капките дъжд…
-
Най-хубавото
Най-хубавото слагам най-напред. В очите ми със изгрева се спира, в топящото се пурпурно небе оглежда се, а после ме намира в пролуката на моето сърце. Най-хубавото имало ръце. Усещам ги - две неспокойни птици, прелитащи край моето лице, отронвайки пера-мечти стотици на вятъра в студените нозе. Най-хубавото имало душа. Душата му с кокиче наметало покривам, за да скрия от света в запрашеното сиво огледало зад облака най-истинското бяло, оплетено от истина една. Най-хубавото искам, не лъжа за хубаво во веки и в безкрая, а хубаво от радост, от тъга, от делници, от празници, и зная: най-хубавото още предстои. Най-хубавото слагам най-накрая. Views: 33
-
Надежда
Пристигнах на улица тиха, без име, аз нея намерих, тя мене откри ме, и някъде там, стаена в сумрака - до лампата улична - гостенка чака. Близка, далечна, но някак позната. Aз ли я срещам? Тя ли ме чака? Нещо ме пита, нещо шепти ми, вика ме, срича моето име. Да се представи забравя. Kоя е? Плахо пристъпва, усещам дъха й. Чака ме вече десетки години? Сляпа била съм? И как да отмина тази прегръдка от думи горещи, тези примигващи огнени свещи? Тези ръце, декемврийски студени? Пръсти премръзнали, търсещи мене? Питам: коя си? Как е твоето име? Влез, разкажи ми, седни, припомни ми. Кой те праща при мене? Кой какво…
Може да ви хареса и
Фамилното име: аз все още или едно друго аз?
Сън
Нищо не ме плаши повече от уеднаквяването
-
Ден на бащата
Да ти липсва бащата, който никога не си имал. Да ти липсва човекът, когото не си успял да намразиш, а единствено и само си обичал. Да ти липсва далечния, недостижимия, различния, неразбрания, охулвания, недостойния, самотния, твоя баща. Онзи, който ти изпращаше най-хубавите книги в детството, до когото написа първите си писма с молбата да се върне, който веднъж дори те заведе на училище и ти гордо виреше носле, който ти подари времето и първия часовник, времето, което се измерваше с липсата му. Подари ти и онова златно синджирче с рубиненото цветето и обичките (тях мама после продаде, защото нямахме пари). Да ти липсва този, от когото нямаше общ спомен. Да…
-
Предателката
По първи петли предателката в мен не спи. Предателката ме притиска за всички мои “не ми стиска”, за всички малки и големи удобни бягства, заблуждения, за всички мои “не ми дреме”, за всички “има още време”, за всички тихи отстъпления, за всяко “чакай” и “поспри”. А колко е удобно само да я заплюя аз през рамо с едни невиждащи очи и всичко просто и логично, и прагматично и безлично во веки да си продължи. Предателките все будуват. Предателките не сънуват. Когато мислиш, че я няма ще се намести в твойта рана и много ще те заболи. Ще изкрещи, че си лъжлива, неистинска и некрасива и няма да се укроти. Ще…
-
Метаморфоза
Бях много послушна и стриктна, прилежна, безкрайно работна, до болка надеждна, до горе взискателна, до дъно критична, бях строга, безмилостна и героична. Тогава се случи, каквото се случи, по рачешки нещо у мен се отключи: Погледнах в очите на моята Яна и после настъпи такава промяна, че моето рачешко самосъзнание в едно неизказано тихо мълчание събуди онази бунтарка у мене, която все чакаше своето време, китара ми връчи и вдъхновение и влюбих се в хаоса с огромно смирение, и станах разхвърляна, по-малко критична, не много надеждна, но много лирична. Така заприличах на моята Яна! А тя пък започна да става голяма! И ясно е, няма какво да отричам: не тя…
-
Как фейсбук се превърна в порно
В ден Y от кризата фейсбук се превърна в порно, в което всеки се опитваше да даде най-доброто от себе си. Някои бяха нови в бранша и пробваха да бъдат иновативни, други правеха това, което винаги бяха правили и продължаваха да плуват в сигурни води. Това, с голотатата на телата, бе по-лесно. Разголването на душите бе по-трудна работа. По степентта на голотата можеше безпогрешно да бъде прочетен всеки като карта. Вътрешната несигурност, че ще бъдеш забравен, ако не напомняш ежедневно, ежечасно за себе си, биеше тревога. Порното бе високо в курса, изживяваше бум и бе издигнато до житейска ценност. Апелът бе еднозначен: за да имаш изобщо някаква стойност, трябва да…
