Електросън

Реминисценция

Една приятелка ми разказа веднъж за електросъня… Лягаш, затваряш очи и след като се събудиш, остава само хубавото в спомена, всичко негативно, всички разочарования, болки, провали изчезват.
Забравяш, че си от най-бедната държава в Европа и че, ако другите започват от нула, ти трябва да започнеш от минус четири. Не си спомняш вече, че свободният интелектуалец умира и всички ние сме само „учени, работещи за хляба“ (Шилер), готови да предложим качествено обучение за 42 цента на час в магистърска програма. От паметта се заличава и това, че всъщност всички ние така сме свикнали да се вкопчваме в сигурността, ако и тя да е мнима… И изобщо не сме нещастни, почти сме щастливи, че така сме свикнали…
След събуждането остават прегръдките, истинските, чувството да си незаменим чисто човешки, топлите усмивки, искрените погледи в очите, а не насочени надолу, за да проверят колко скъпи или колко евтини са обувките, с които танцуваме…
Остава красивото, крехкото и едва доловимото… Човек има куража да изговори истината, ако и да боли от нея, да застане зад това, което наистина харесва, а приятелствата не са хубаво опакован small talk. Навън е юни, вечен юни, и опияняващото червено на маковете те пленява…
След събуждането изведнъж виждаш ясно, че имаш всичко, че винаги си имал всичко и че си поне дотолкова мъдър, че да осъзнаеш: животът не е справедлив и винаги ще ни липсват онези, които не са до нас. Такъв е животът.
Поглеждайки назад, разбирам: през 2018 г. обичах, плаках, танцувах, лудувах, често бях много ядосана на себе си, но живях. Когато започнах да пиша тези редове, и нея още я имаше. Реално, не в спомените, не и в този с електросъня. Сбогом, приятелко! Ще те нося в сърцето си… в сърцето си ще те нося… в сърцето си…