Два килограма време, моля!

Ръка с червен лак държи стрък трева, зад нея зелени дървета.

Мила моя,

искам два килограма време! Купувам!

Да ми отрежат със ножа

от скъпото! Колкото струва!

От ценното! За да можем

тихичко пак да седиме,

а времето да говори.

Времето с твоето име

с моето време да спори,

а ние да си мълчиме.

Скъпа е тишината,

на килограм я броиме.

Плащам! И моля съдбата

в този живот от двустишие,

с нишки оплело сърцата,

да не настъпи затишие

в шумното на тишината.

Kommentare

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *