Фамилното име: аз все още или едно друго аз?

Моето „не“.

Фрид, роден на Гергьовден. Улових се в мисли доколко фамилното име отразява нашата идентичност в сравнение със собственото. Fried (Мир).

Собственото ми име започва с Не-, фамилното ми, унаследено от дядо ми – също; а „не“ на немски е „nein“. „Не!“, „Не?“ на какво? 😊 Този въпрос си задавам!

Действително имаше времена, когато ожесточено настоявах за връщане на фамилията ми по рождение – Ненова – в знак на протест срещу чуждото, което ме заобикаляше, и, разбира се, като израз на опит да защитиш и обичаш себе си – следователно въпрос на идентичност. Погледнато отвън, това беше доста странна акция! Всички ме наблюдаваха слисано, побутваха ме с лакът, за да се уверят дали това бях все още аз, или някакъв дух, на име Нели, който витаеше наоколо. Възприятието ни на света е винаги индивидуално, това не бива да се забравя, и аз – от дълбините на своята индивидуалност – исках непременно да си имам още едно Не- в началото на фамилното си име – същинското ми фамилно име Ненова. Адвокати се опитваха да ми разяснят, че това, разбирате ли, било въпрос на идентичност и че толкова лесно не можело тя да бъде сменена или човек да се откаже от нея! Да, именно! Поради същите причини си исках МОЯТА обратно. Само че говорехме различни езици. Объркан свят. Тази очевидна несправедливост обаче трудно успях да преглътна.

Не вярвайте на думите на другите относно това, кое е вярно и кое грешно за вас самите. Вие и единствено вие сте тези, които можете да съдите за собствения си начин на възприемане на света и за своята индивидуалност. Нито един адвокат на света. Казвам „не“ на всякакви опити за намеса по въпроси, отнасящи се до личното търсене на идентичност. Моето „не“.

Kommentare

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *