В ден Y от кризата Фейсбук се превърна в порно, в което всеки се опитваше да даде най-доброто от себе си. Някои бяха нови в бранша и пробваха да бъдат иновативни, други правеха това, което винаги бяха правили, и продължаваха да плуват в сигурни води. Това с голотата на телата беше по-лесно. Разголването на душите бе по-трудна работа. По степента на голотата всеки можеше да бъде разчетен безпогрешно като карта. Вътрешната несигурност, че ще бъдеш забравен, ако не напомняш ежедневно, ежечасно за себе си, биеше тревога.
Порното беше на почит, изживяваше бум и бе издигнато до житейска ценност. Апелът бе еднозначен: за да имаш изобщо някаква стойност, трябва да преминеш в порноиндустрията! Всеки без изключение! Заобиколен път нямаше. При един по-внимателен поглед се установяваше, че всички играеха същите роли като преди и нищо не се бе променило, само разсъдъкът бе засякал и затова тази липса се компенсираше от телата, а да се опита нещо съвсем ново в порнобранша беше твърде рисковано. Някои показваха крак, други задник, трети показваха всичко, наистина всичко, което можеха да покажат, и само малцина показваха характер. Все едно дали играта беше посредствена, или под точката на замръзване, всеки чакаше своя аплауз.
А ако ролите са били разменени? А ако някой опита да размени ролите, които всеки смята, че заслужава? Дали новите не биха им седели по-добре? Разкрепостеният порносектор се оказа затворен за подобни идеи, вървеше по утъпкани пътища и залагаше на сигурното. Е, добре, нека всеки да играе това, което винаги е играл! Порнобраншът е снизходителен, не предявява високи претенции и продължава да е отворен за всеки. Сега отивам да облека червеното си fishnet боди и да се подготвя за снимки. Ще се видим скоро в 3D продукцията „Mercy in red 1“. Следвайте ме! С посредственост не мога да се задоволя! Ваша Нели П.
Вашият коментар