-
Препъвам се в думите
Препъвам се в думите,пак се изправям,до дума пречупена нова поставям,и после, от дума на дума, полека по думите плъзвам и мисъл-пътека.От прашните думи оплитам завеса.Зад нея лекувам думи ранени,думи простреляни, в битки спасени,думи-воини, силни, съдбовни,думи-скитници, думи греховни.Разправям се с думите.Кому ли сте нужни?Не сте ни единни, нито задружни,а все неудобни, плахи, раними,нощни блудници, незаличими.Дойде ми до гуша.Изхвърлям ви всички.Станете на вятър, на облак, на птички.На срички, в куплети – истински, простиелате чак утре, бъдете ми гости,почукайте тихо и аз ще отворя.Ще ви поканя, няма да споря.Ще ви превържа старите рани,думи убежище, думи от грешки,думи истинни, мои, думи човешкии ще ви прегърна. Нели П. Views: 1
-
По стъпките на лошото време
Когато вали, казват, небето плачело. Обичам тези дни, дъждовните, вглъбените, когато светът / този креслив, шумен, пъстър свят / притихне. Уплаши се и се скрие. Когато уличките опустеят. Дъждът ги измие. Мъглата се застели на големи къдели по хълмове и покриви, затъркули се надолу и се гмурне в езерото. Когато часовниците спрат. Когато чуваш как времето тежко въздиша. Това е предимството на лошото време – не е нужно да поемеш нагоре, все по-нагоре в планината, за да го усетиш. Можеш да го съпреживееш и там, където преди то е присъствало безгласно и незабелязано. Не ме плаши лошото време. На моя страна е. Пътуваме заедно, това е нашият шанс да останем…
-
Нагоре по небесната стълба: Спомен за мама
За загубата, спасението и нежната връзка между двата свята Точно преди година мама пое по своя път. Не успях да я спася. Знаех, че хората си отиват, напускат този свят, но в паметта ми се връща онзи ден, когато бях едва на шест и хазяйката ни си замина. За мен тя се бе превърнала в загадъчно неподвижно същество от някакъв чужд, нереален, далечен свят, което всички оплакваха, а аз изпитвах страх пред неизвестното. Едва когато мама си отиде, смъртта стана осезаема, истинска. Тя лежеше – крехка като восъчна фигура, с плитката, която й сплетох – в болничното легло, а в гласа й ехтеше един и същ въпрос: „Кога ще си…
-
Вярвам в ангели
Истинска история Нейното име започва с първата буква на азбуката. А е начало. И сигрно орисницата й е била ангел, защото носи ангелско име: Ангелина. В началото на годината първия човек, за когото искам да пиша, е тя. Ако някой срещне това крехко създание на улицата случайно, никога няма и да предположи каква огромна сила се крие у него. Твърдост, съчетана с нежност, две изящни, фини ръце, които търсят епицентъра на болката, откриват го и лекуват. Цялото й същество, още от мига, в който врата се отвори и тя пристъпи вътре, излъчва една бяла мека светлина, по тази светла енергийна пътека, чрез тези две крехки ръце, превърнали се в енергийни…
-
Мама не е просто мама. Тя е вселена!
Писала съм за куп неща, които ме вълнуват, за настроения, събития, хора – близки и случайно срещнати. Днес реших да пиша за човека, който винаги е бил близо до мен, независимо от разстоянията и границите. За мама. Мама не е просто мама. Тя е вселена. Неизмерима и дълбока, гмурваш се в нея и винаги ти е интересно! Когато бях съвсем малка и живеехме у бабини, мама ме приспиваше, като слагаше възглавница на краката си и ме люлееше. Когато бе на работа и баба я заместваше, стисках очи и си представях, че е мама, но изобщо не бе същото, имах чувството, че баба ще ме изстреля право в космоса! Липсваше й…
-
Телефонът
Телефонът заглъхна. Онемя. Нито звук.Между мен и света – късна есен. Пощурелият, оглупелият свят – този тук,ми се стори безцветен и тесен. Някой спусна небесната стълба към мен, прати вятър, раздуха листата, сипна шепа звезди, ръсна дъжд. В този ден оглушах. Запресмятахв тази нощ без луна колко дни без небеще ми трябват да стигна врататапо небесната стълба, в това звездно море, и да строша самотата ти.Neli P. Views: 122
-
Накрая
Views: 172
-
Тя
Вратата се отваря и тя застава в рамката. Точно тя. На високи токчета, с прическа, елегантна, зашеметяваща! Истинска. Не мога да повярвам на очите си. Питам я: Снежи, ти ли си? Откъде идваш? И тя ми разказва, че всъщност, никога не си е отивала. Че просто известно време не сме се виждали. Че и аз съм й липсвала много. Казва ми да събирам всичко, ще ме изнася от това място. И аз отварям шкафовете и започвам да разчиствам. Не ми трябва нищо. Нищо няма да вземам със себе си. Казва ми, че това място не е моето. Слушам я и плача. Питам я, ще дойде ли утре пак. И тя…
-
Намерения за Новата година
1. Вечер да работя по-малко, за да успявам да стигна до кафето, преди да е затворило, и изобщо да работя по-малко и да печеля по-добре. 2. Да забогатея и обеднея – така 11 пъти. 3. Четвъртата, петата и шеста имунизации да са лично от Berгdoktor ( и от никой друг!). 4. Да започна да пуша – да се превърна в страстна пушачка, да пуша навсякъде и по всяко време, със и без причина (търся в момента упътване в интернет, ако някой е чувал за уъркшоп, който може да помогне, да пише!)! 5. Да започна да подражавам на възрастните. 6. Да погаля кон. 7. Да пътувам много, все нагоре към върха.…
-
Първи адвент
Вчера, докато бях в Залцбург, където въпреки кризата с доставките на газ, войната в Украйна и покачващата се инфлация предколедното настроение е в разгара си, се появи въпросът: Какво е усещането да си роден в тази страна? И не само роден, но и свързан с всички онези исторически събития, нишки от историята, които са определили облика на страната през миналите столетия? И от този момент нататък заваляха въпроси! Всеки се буташе напред и се перчеше с правото си на легитимност. Какво би било, ако България не бе 500 г. част от Османската империя, а няколко десетилетия в състава на Австро-Унгарската? Какво би било, ако Първата световна война, в която България…
