-
Рожденикът
Бе към 19 часа. Омагьосваща първомартенска вечер, снежинките развяваха без никакъв свян полички, студеният порив на вятъра ги завихряше нагоре, раваляше стройните им редици и ги изплюваше в ослепително белия снежен хаос, където те – напълно изгубени на фона на отразяващото всичко в себе си бяло и смутени – наместваха отново коронките си. Секунда, две, три… С нов порив вятърърт ги понасяше отново и те заемаха местата в редиците си. Казват, че на човек не са му нужни повече от 4 секунди, за да си състави една първа представа за другия. Липсваше значи само четвъртата секунда, за да превърне някого в истински, и това бе тайната на всички снежинки. И…
Може да ви хареса и
Да живее страстта!
Петицията
WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин
-
Филиньо
Понякога си казвам: Не, дотук беше, не става, и точно в този миг ми се случва това, което вселената нарича знак от съдбата, щастлива случайност или очакваното неочаквано. И така, животът отново поема своя ход, изпълнен със самоувереност, радостта се сбира на топка на върха на езика, търкулва се по устните и рисува усмивка и всичко някак си се променя към по-добро! Този път съдбата ми изпрати Филиньо. Филиньо бе това, което всеки си пожелава, точно когато е попаднал в задънена улица и отправя отчаян поглед към звездите. Ангел, ще кажете Вие. Звезда. Не. Филиньо е моят последен най-добър фен. Необходимостта от фен група никога не ми е била съвсем…
Може да ви хареса и
WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин
Петицията
„Вие сте най-добрата!“
-
„Вие сте най-добрата!“
Какво ми е ли? Не знам. Единственото, което знам, е, че нищо не знам. Изведнъж едно определено нещо се появи, и аз не можех дори да го облека с думи или да го поставя в определена рамка, защото, когато се борави с думи, съм много внимателна, като че ли думите са крехки и чупливи, истинско съкровище – каквото всъщност те и са, ако допуснем, че „внимателно“ излезе на преден план. И в един момент, значи, се случи така – при мен никога нищо не с еслучва по план! -, че започна да ми прилошава. След всяка изтрита фраза, всяко клише, всеки пристът на вкочаняване в мислите, всяка среща с изкуствено…
-
И когато се тегли чертата накрая…
И когато се тегли чертата накрая – вляво към Ада, вдясно към Рая –, ще остана объркана, малко смутена там посред звездната синя арена, за да претегля земната роля, която играя по собствена воля. Черно и бяло във нея преливат, черно от бяло как да изтрия? Няма да чукам. Не искам пощада. Хлопват вратите на Рая, на Ада и ми остава едничка надежда – всичко до моята вяра се свежда –, че по пътека-дъга ще премина, черна и бяла, жълта и синя, гневна и кротка, светица и грешна, докато птиците мои не срещна. Views: 18
-
Електросън
Реминисценция Една приятелка ми разказа веднъж за електросъня… Лягаш, затваряш очи и след като се събудиш остава само хубавото в спомена, всичко негативно, всички разочарования, болки, провали изчезват.Забравяш, че си от най-бедната държава в Европа и че, ако другите започват от нула, ти трябва да започнеш от -4. Не си спомняш вече, че свободният интелектуалец умира и всички ние сме само „учени, работещи за хляба“ (Шилер), готови да предложат качествено обучение за 42 цента на час в магистърска програма. От паметта се заличава и това, че всъщност всички ние така сме свикнали да се вкопчваме в сигурността, ако и тя да е мнима… И изобщо не сме нещастни, почти сме…
-
Защо не искам коледен подарък
Когато преди 22 г. малко след Христос тя се появи на бял свят, никой не искаше да повярва. Очаквахме я едва през януари и всики бяха единодушни, че ще е момче. Дните след това имахме много време една за друга – тя и аз -, тъй като дори на бащата на бе позволено да види детето си. Правила. Тя бързаше. Аз бързах. Момичетата трябва да са по-бързи, мислех си. Все да са по-напред, да тичат по бързо, да са по-добре подготвени, за да имат шанс в живота, в който привилегированите бяха момчетата. На първия си рожден ден тя вече бе научила най-важния урок: да не падаш никога, ако се случи,…
-
Посвири
Посвири, посвири ми на твойто пиано, разбуди тези дремещи звуци, ноти andante от всички капчуци да закапят по твоето рамо. Посвири, нека плъзнат към твоите длани, нека в пръстите твои се стичат, на клавишите нека във вярност се вричат във акорди от звуци събрани. Посвири, не отлагай. Не, не искам да зная. Искам ноти! Да ходя по ноти! Че зад всеки две ноти танцуват животи от акорда начален до края. Views: 12
-
Мисли
Тези мисли – рицари, скитници, донкихотовски, мисли – орисници, тъй суетни, тъй важни, наперени, мисли бързи и мисли премерени, мисли радостни, бели и свети, вдъхновяващи мисли-поети, изтезващи мисли-камшици, глуповати и мисли-умници ще изпратя. Достатъчно, стига. Нека бъдат отрязък от книга, кратък филм, по случайност поднесен, спомен блед от посърнала есен. Чакам мисли глухарчени, леки, да се спуснат по бели пътеки на декември по пистите зимни и помитайки мислите димни, натежали в мъгла от тревога, да протегнат ръце, за да мога да ви пратя от снежната прежда бяла мисъл и шепа надежда. Views: 22
-
Мастиленосиньо
Когато светът е оцапан с мастило, денят е мастилен, ръбат и тревожен, на пътя безпътен, мастиленосложен, мастилено времето спира унило, коси разроши, сложи си червило, в мастиленосиньо рисувай очите, пристъпвай на млада газела в следите, рисувай слънца и сърца от мастило, бъди присмехулка над грешки лудешки: това не е грешка! В живота от грешки -нищожни, големи – чисто човешки – от тъмно мастило и грешка след грешка лазурното синьо път си пробива, денят от лазурено синьо извира, лазурен светът синевата намира, а ти си лазурно-истински жива! А твоето синьо как ти отива! Views: 35
-
Бяло
Белите помещения ми действат по един странен магнетизиращ начин. Щом вляза в бяла стая, ослепявам, белотата на лишеното от смисъл и емоции, отразяващо ме бяло ме поставя до такава степен в кадър, че ми се струва невъзможно – пленена между бяло и бяло – да успея да избягам, без да е нужна изповед. Поглед в огледалото, аз срещу аз. Вслушвам се в тишината, за да усетя какво е или какво всъщност не е. Това, което в момента „не е“, се възприема във всеки случай по-интензивно. Особено днес! И така, какво липсва? Няма грим, нито ролекс на китката, няма блещукащо злато около шията, няма високи токчета, няма нито едно камъче Сваровски,…
