-
Сън
Сън от миналата нощ: Около мен – всичките ми близки, на ново място, в нов дом. Цари мир. Бяла стълба се извива към горните етажи. От време на време някой застава на стълбата, така след време, един след друг, всичките ми близки се изкачват по стълбата: отчаяните намирам смисъл, страдащите – оздравяват, тънещите в безнадеждност откриват светлинка. Будя се от странния дим, който се прокрадва през широко отворения прозорец: тамян. От далечината се долавят църковни камбани: „Бим-бам, бим-бам, бим-бам…“ Поглеждам календара: Успение Богородично. Дано сънят ми се сбъдне. Дано. Views: 29
-
„Там, където границите на медицината са достигнати, започва съдбата“
Това са нейните ръце. Те могат да предлагат помощ, дори да спасяват животи. Ръцете на една жена лекар. Познавам я от повече от година – и тук най-вероятно ще се запитате как е възможно да се познава някой, с когото никога не си се срещал. Възможно е, и още как! Понякога нещо много повече от очевидното свързва хората, срещат се по загадъчен начин по телефона – чрез тона и звученето на гласа, чрез сходния начин на възприемане на света, чрез емоциите, които изпитват –, така че реалната дистанция изведнъж се редуцира до минимум. И сега, когато най-сетне можем да се прегърнем, предчувствието ми се потвърждава: тя може да лекува не…
Може да ви хареса и
Рапидци, идвам!!!
WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин
Посвири
-
Самотната
Този копринен топ Ви стои толкова добре! Благодаря! Фалконери! За първи път забелязах марката преди години в Болоня! За съжаление аз не мога вече да нося блузи с отворено деколте заради старческите петна. Знаете ли, аз съм вече на цели 82! Не! Изглежате страхотно! Кожата ми вее е отпусната и толкова тънка, какво да правя с това лице? Но Вие изглеждате толкова добре! Мога ли да попитам на колко години сте? О, не, подобен въпрос не се задава на дама, струва ми се, че сте на не повече от 28! Коментарът й предизвиква дяволита усмивка у мен. Не, и аз не съм вече от най-младите, дори следващата седмица ще остарея…
-
Непознатия
Случайна среща с непознат тази вечер. Към мен се приближава някой и ме пита, дали съм оттук. Какво бих могла да отговоря? Не съм само от едно място, за да ме разбере, би се наложило да навлизам в подробности, затова само кимвам утвърдително. Вторият му въпрос е дали се интересувам от изкуство. Кимвам отново. И точно в този момент той започва да разказва историята си. Идва от Вилах, където хората са далеч по-топли и открити от виенчани и настоява да отида до Вилах поне за два дни. Вече четвърта година се бори за оцеляване във Виена и се опитва да продава мусиката и картините си: „Но как да стане това,…
-
Моята Европа
Мама плачеше. Плачеше неудържимо, като че ли някой й бе откъснал парче живо месо, когато на 14 г. напуснах дома и се отправих към Русе в името на чуждите езици, които трябваше да ми отворят вратата към Европа. На стената вдясно от входа на старото ми училище висеше моя снимка с надпис „Наша гордост“. Мама плачеше, а аз – двойно, веднъж за нея и веднъж за себе си. Оттогава нося болката винаги като двоен товар – веднъж за себе си и веднъж за света. Не че бях dsiplaced в днешния социологически смисъл на думата, не, просто бях изкоренена. Усещането бе, сякаш се намирах едновременно на няколко места. Това, което все…
Може да ви хареса и
WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин
Политиката е мръсна работа
-
WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин
До преди няколко години наивно смятах, че стремежът към удобство като концепция е присъщ единствено на германците, сега вече не съм съвсем убедена. Или той е толкова заразителен, че се е разпространил чак до Австрия, галопиращ със скоростта на световен феномен, или и тук винаги е бил практикуван и превъзнасян. Във всеки случай бе ми нужно доста време, докато успея да формулирам какво точно не му е наред на виенчанина. Признавам, че едно смътно предчувствие за нещо витаеше отдавна наоколо, предвестник за нещо недотам ясно открояващо се, което приличаше по-скоро на сянка, която преминаваше в сив планински гребен и за няколко мига помрачаваше неговата иначе така перфектна външност изцяло в…
-
Фамилното име: аз все още или едно друго аз?
Моето „не“. Фрийд, роден на Гергьовден. Улових се в мисли, доколо фамилното име отразява нашата идентичност в сравнение със собственото. Fried (Мир). Собственото ми име започва с Не-, фамилното ми, унаследено от дядо ми, също, което на немски означава „nein“. „Не!“, „Не?“ на какво? 😊 Този въпрос си задавам! Действително имаше времена, когато ожесточено настоявах за връщане на фамилията ми по рождение Ненова – в знак на протест срещу чуждото, което ме заобикаляше и разбира се като израз на опит за защитиш и обичаш себе си – следователно, въпрос на идентичност. Погледнато отвън това бе доста странна акция! Всичми ме наблюдаваха слисано, побутваха ме с лакет, за да се уверят…
-
Не искам
Не искам да чувам, не искам да виждам, да зная, да вярвам, да ненавиждам, не искам да бъда измислена, жалка, скроена набързо със черна писалка, набързо нахвърляна на стара хартия, тук-там обгоряла. Със гума ще трия това, което надраска за мене: на път без посока, във време без време, в сценарий без текст, в пиеса без име, в изтъркан сюжет – без роли, без рими. Не искам. Очите със длани притискам, очите с перото на сойка покривам. Не искам. Не искам да вярвам, не искам да смятам, че няма поличба, че няма разплата. Не искам да мисля. Не искам да бъда такава, каквато ще пасва по мярка на жълта хартия…
-
ZOOM Reality
Мислите ми днес ме отведоха в далечната 1998 г. и годините след това… Пред очите ми като на лента преминаха всичките печати в стария ми паспорт, документиращи преминаване през гранични пунктове, тогава, когато все още не можеше „свободно“ да се пътува – около 160 на брой. Дългите 35-часови пътувания до Германия, пътуването с влак от България до Виена и чак до Йена, автобусът от България до Виена и после до Орадеа, всеки почувстван километър бе преброен. Но че всичко някога може да се повтори отново, това не бе ми минавало през ума, на мен, която толкова обича да пътешества сама, за да не бъде ни най-малко разсейвана в ролята си…
-
Не мога да чакам
Не мога да чакам. Не мога. Това е. Не мога да бъда безкрайно разумна, премисляща, кротка, измерваща зимата с бавна походка, в забавен каданс замечтана, очакваща най-дългата зима, със зъби потракваща, с един реверанс най-далечната пролет за смяна на ролите тихо да моли. Не мога да чакам. Не мога.Признавам. Тъй много ли искам? Не зная. Познавам, когато последната капка търпение със грохот прелее в море от вълнение. Потеглям! Обувам си моите верни червени, малко изтъркани, но проверени обувки за свят и потеглям! Доскоро! Във нова пиеса и пролетна роля! Ваша Neli P Views: 24
