Das Universelle
-
Сън
Сън от миналата нощ: Около мен – всичките ми близки, на ново място, в нов дом. Цари мир. Бяла стълба се извива към горните етажи. От време на време някой застава на стълбата, така след време, един след друг, всичките ми близки се изкачват по стълбата: отчаяните намирам смисъл, страдащите – оздравяват, тънещите в безнадеждност откриват светлинка. Будя се от странния дим, който се прокрадва през широко отворения прозорец: тамян. От далечината се долавят църковни камбани: „Бим-бам, бим-бам, бим-бам…“ Поглеждам календара: Успение Богородично. Дано сънят ми се сбъдне. Дано. Views: 29
-
Фамилното име: аз все още или едно друго аз?
Моето „не“. Фрийд, роден на Гергьовден. Улових се в мисли, доколо фамилното име отразява нашата идентичност в сравнение със собственото. Fried (Мир). Собственото ми име започва с Не-, фамилното ми, унаследено от дядо ми, също, което на немски означава „nein“. „Не!“, „Не?“ на какво? 😊 Този въпрос си задавам! Действително имаше времена, когато ожесточено настоявах за връщане на фамилията ми по рождение Ненова – в знак на протест срещу чуждото, което ме заобикаляше и разбира се като израз на опит за защитиш и обичаш себе си – следователно, въпрос на идентичност. Погледнато отвън това бе доста странна акция! Всичми ме наблюдаваха слисано, побутваха ме с лакет, за да се уверят…
-
Филиньо
Понякога си казвам: Не, дотук беше, не става, и точно в този миг ми се случва това, което вселената нарича знак от съдбата, щастлива случайност или очакваното неочаквано. И така, животът отново поема своя ход, изпълнен със самоувереност, радостта се сбира на топка на върха на езика, търкулва се по устните и рисува усмивка и всичко някак си се променя към по-добро! Този път съдбата ми изпрати Филиньо. Филиньо бе това, което всеки си пожелава, точно когато е попаднал в задънена улица и отправя отчаян поглед към звездите. Ангел, ще кажете Вие. Звезда. Не. Филиньо е моят последен най-добър фен. Необходимостта от фен група никога не ми е била съвсем…
-
Електросън
Реминисценция Една приятелка ми разказа веднъж за електросъня… Лягаш, затваряш очи и след като се събудиш остава само хубавото в спомена, всичко негативно, всички разочарования, болки, провали изчезват.Забравяш, че си от най-бедната държава в Европа и че, ако другите започват от нула, ти трябва да започнеш от -4. Не си спомняш вече, че свободният интелектуалец умира и всички ние сме само „учени, работещи за хляба“ (Шилер), готови да предложат качествено обучение за 42 цента на час в магистърска програма. От паметта се заличава и това, че всъщност всички ние така сме свикнали да се вкопчваме в сигурността, ако и тя да е мнима… И изобщо не сме нещастни, почти сме…
-
Мастиленосиньо
Когато светът е оцапан с мастило, денят е мастилен, ръбат и тревожен, на пътя безпътен, мастиленосложен, мастилено времето спира унило, коси разроши, сложи си червило, в мастиленосиньо рисувай очите, пристъпвай на млада газела в следите, рисувай слънца и сърца от мастило, бъди присмехулка над грешки лудешки: това не е грешка! В живота от грешки -нищожни, големи – чисто човешки – от тъмно мастило и грешка след грешка лазурното синьо път си пробива, денят от лазурено синьо извира, лазурен светът синевата намира, а ти си лазурно-истински жива! А твоето синьо как ти отива! Views: 35
-
Ще Ви обясня
Питате се защо изглеждам толкова добре и как мога да излъчвам такова неописуемо щастие? Ще Ви обясня. Денят започва за мен винаги с поздрав към слънцето, последван от искрена благодарност към българското правителство. Веднага след това се оттеглям тихо (тихо, защото нищо за казване повече няма!) и се отдавам на едночасова медитация. Това ме кара да си мисля, че съм си самодостатъчна, независимо от това, какво се случва навън. После се обръщам към звездите, вслушвам се във вятъра и винаги получавам верните отговори за моето бъдеще, защото винаги задавам верните въпроси. Някъде към обяд по правило пристига видео от Вас с някой всезнайко и мъдрец. И денят ми е спасен!…
-
Нужно ли му е на Мохамед толкова много?
Днес съм тъжна. И не, не ми е нужна нумерология, астрология, не са ми нужни и пророци, за да установя, че съм като луната 😊. И искрено се възхищавам на изгрялата комерсиална сексоложка и почти инфлуенсърка в България Наталия Кобилкина, която заявява в едно свое видео, че не я интересуват протестите в Америка, нищо не я интересува, на нея в нейния свят й било добре. Е, аз функционирам по друг начин. Защото моят свят не е само мой и външният не е само чужд. Защото съществува нещо, наречено колективна памет и това нещо ни свързва през поколения, отвъд граници и векове. Разбирам повече от всякога понятието „да мислиш с отворен…
-
Два килограма време, моля!
Мила моя, искам два килограма време! Купувам! Да ми отрежат със ножа от скъпото! Колкото струва! От ценното! За да можем тихичко пак да седиме, а времето да говори. Времето с твоето име с моето време да спори, а ние да си мълчиме. Скъпа е тишината, на килограм я броиме. Плащам! И моля съдбата в този живот от двустишие, с нишки оплело сърцата, да не настъпи затишие в шумното на тишината. Views: 19
-
Нищо не ме плаши повече от уеднаквяването
Нищо не ме плаши повече от уеднаквяването. Да, израснах в хубаво, светло, многообещаващо време и в едно още по-хубаво, още по-светло общество, в което мерките за дисциплиниране бяха на изключителна почит: общежитието (само за ученички), което се намираше на третия етаж на езиковата гимназия, заключваше входната врата точно в 20:00 часа. Оценки под отличните бяха недопустими, съответно основание за срам, а училищната униформа бе задължителна. А на въпроса „Искаш ли да служиш за пример на останалите?“ бяхме възпитани да отговаряме с „да“. През една топла юнска вечер на 1988 г., годината, в която излезе култовият филма на Иван Андонов „Вчера“, чието действие се развива в Немската гимназия в Ловеч, закъснях…
-
Най-хубавото
Най-хубавото слагам най-напред. В очите ми със изгрева се спира, в топящото се пурпурно небе оглежда се, а после ме намира в пролуката на моето сърце. Най-хубавото имало ръце. Усещам ги - две неспокойни птици, прелитащи край моето лице, отронвайки пера-мечти стотици на вятъра в студените нозе. Най-хубавото имало душа. Душата му с кокиче наметало покривам, за да скрия от света в запрашеното сиво огледало зад облака най-истинското бяло, оплетено от истина една. Най-хубавото искам, не лъжа за хубаво во веки и в безкрая, а хубаво от радост, от тъга, от делници, от празници, и зная: най-хубавото още предстои. Най-хубавото слагам най-накрая. Views: 33
