Днес съм тъжна. И не, не ми е нужна нумерология, астрология, не са ми нужни и пророци, за да установя, че съм като луната 😊. И искрено се възхищавам на изгрялата в България комерсиална сексоложка и почти инфлуенсърка Наталия Кобилкина, която заявява в едно свое видео, че не я интересуват протестите в Америка, нищо не я интересува, на нея в нейния свят ѝ било добре.
Е, аз функционирам по друг начин.
Защото моят свят не е само мой и външният не е само чужд. Защото съществува нещо, наречено колективна памет, и това нещо ни свързва през поколения, отвъд граници и векове.
Разбирам повече от всякога понятието „да мислиш с отворен ум“, да виждаш цялото, а не да наблюдаваш и възприемаш единствено от своята собствена ограничена гледна точка – качество, което, противно на всички еволюционни закони, се оказва недоразвито днес. Противно на законите на еволюцията ние не ставаме по-мъдри, а само по-арогантни, по-безпардонни, по-самовлюбени и по-откъснати в светогледа си. Превръщането на „Света София“ в джамия без никакво колебание е тъжно доказателство за потъпкване на колективната памет. А „Света София“ е част от нея. Точно както Египетският обелиск, точно както Фонтанът на Вилхелм II в Истанбул. Аз бях там, в „Света София“, и видях всичко със собствените си очи, и най-вече го почувствах. Тук става дума за вековна история с преплетени в нея съдби. Погледнете в очите на иконите по стените и вижте дали ще можете да останете незасегнати от потока на историята. И все се питам: „Нужно ли му е на Мохамед толкова много? Толкова шум? Толкова показност? Такъв жест?“ Съмнявам се. Говорих с него на четири очи преди една година, през юни, в джамията „Хаджъ Байрам“ в Анкара.
Когато през 2012 г. пътувах отново за Истанбул, чух за пореден път от екскурзоводката цялата история на Ататюрк, включително и романтичната история за любовта му към българско момиче. Миналата година в Анкара бях силно впечатлена от това, че от всеки ъгъл ме поглеждаше негов портрет. Сега разбирам повече от всякога. Турция днес има нужда от Ататюрк, а него го няма. Няма го.
