„Там, където границите на медицината са достигнати, започва съдбата“
Това са нейните ръце. Те могат да предлагат помощ, дори да спасяват животи. Ръцете на една жена лекар. Познавам я от повече от година – и тук най-вероятно ще се…
Самотната
Този копринен топ Ви стои толкова добре! Благодаря! Фалконери! За първи път забелязах марката преди години в Болоня! За съжаление аз не мога вече да нося блузи с отворено деколте…
Непознатия
Случайна среща с непознат тази вечер. Към мен се приближава някой и ме пита, дали съм оттук. Какво бих могла да отговоря? Не съм само от едно място, за да…
Моята Европа
Мама плачеше. Плачеше неудържимо, като че ли някой й бе откъснал парче живо месо, когато на 14 г. напуснах дома и се отправих към Русе в името на чуждите езици,…
WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин
До преди няколко години наивно смятах, че стремежът към удобство като концепция е присъщ единствено на германците, сега вече не съм съвсем убедена. Или той е толкова заразителен, че се…
Фамилното име: аз все още или едно друго аз?
Моето „не“. Фрийд, роден на Гергьовден. Улових се в мисли, доколо фамилното име отразява нашата идентичност в сравнение със собственото. Fried (Мир). Собственото ми име започва с Не-, фамилното ми,…
ZOOM Reality
Мислите ми днес ме отведоха в далечната 1998 г. и годините след това… Пред очите ми като на лента преминаха всичките печати в стария ми паспорт, документиращи преминаване през гранични…
Не мога да чакам
Не мога да чакам. Не мога. Това е. Не мога да бъда безкрайно разумна, премисляща, кротка, измерваща зимата с бавна походка, в забавен каданс замечтана, очакваща най-дългата зима, със зъби…