Човек не бива да мисли за това, какъв е можело да стане, и по принцип, не бива много-много да се задълбава във всяка ситуация, а по-скоро да направи най-доброто от това, което е, казват хората. И въпреки това, въпреки факта, че сме наясно относно безсмислието на подобни разсъждения, понякога вперваме поглед назад, претегляме ситуации и възможности и ги оценяваме от гледна точка на настоящето, като или оправдаваме действията си, или точно благодарение на днешния ни поглед върху миналото им придаваме важност. В подобни моменти не ми остава нищо друго, освен да се оставя в ръцете на вътрешния монолог. „А от теб можеше да стане нещо голямо, Нели!“, прошепва ми онази вярна инстанция, наречена „вътрешен глас“.

Подобни мисли идват неканени и ме връхлитат неподготвена за тази страхотна представа за градиозно бъдеще – и точно това е най-сладкото в цялата работа! –, точно докато гледам мача „Рапид срещу Амира“. Най-напред обаче трябва да уточня, че съм човек на съзерцанието и удоволствието от съзерцанието. Чисто оптично винаги синьото ме е привличало повече от зеленото, ако и рядко да съм била вдъхновена от точно това светлосиньо, но този път зеленото ме приковава – присвивам за кратко очи: синцо срешу зелено, зелено срещу синьо …, и voilà! Това неустоимо зелено е цветът, към който тази вечер ще насоча цялото си внимание! Напомня ми за Локомотив, професионален футболен клуб, осован още през 1926 г. Значи, интересуват ме между другото прически, бради, тела, мултикултурност на тийма, ругатни – последните, разбира се, чисто от научна гледна точка, нищо, че езикът на Стоичков някак си се бе запечатал в съзнанието ми още от детството, за това в момента за съжаление не бях достатъчно близо до местопрестъплението.

Като дете всъщност винаги играех футбол – трябваше! –, тъй като бях израснала с братовчед ми, чиито баща, моят чичо, бе запален футболен фен и треньор. Благодарение на него неведнъж попадах на стадиона и присъствах на футболни мачове, докато другите момичета играеха с кукли. Да не говорим за летата, прекарани с братовчед ми на село, в онези далечни времена, когато техническата революция едва прохождаше в социалистическия свят и поради тази причина не всяко домакинство разполагаше с телевизор и в спешни случаи се ходеше у съседите. А такива изключително спешни случаи бяха единствено и само футболните мачове, които се предаваха по телевизията през онези горещи летни вечери от ваканцията, прекарана на село с моя братовчед. Всяко дете бе готово на всичко, само и само да можеше да седи пред истински телевизор, в истинска компания – social community, you understand? –, а какво в момента се излъчваше по телевизията, не бе толкова важно. Следователно, ставаше дума за селски мега-ивент, по време на който всичко се въртеше около футбола.

Това продължи така едно известно време: братовчед ми играеше футбол с мен, а пък аз черях вместо него цялата задължителна литература за четене и му разказвах накратко съдържанието. Сделката си е сделка! По-късно от братовчед ми стана професионален футболен треньор, а от мен – нищо. Питате се защо ли? Скоро в града дойде учителка по балет и от футбола се прехвърлих към балет. Но и балерина не излезе от мен. Майка ми ми зададе навреме съдбоносния въпрос на всички мъдри майки: „И какво, цял живот крак ли ще хвърляш в някой бар или от теб наистина ще излезе нещо?“ Много исках нещо да излезе. Допреди няколко години. А днес особено горчиво и искрено съжалявам, че не станах футболист, тогава от мен можеше да стане нещо голямо!

До мен достига гласа на модератора от телевизията, Рапид и Амира все още играят: „Физическа издържливост!“, „Неукротими, никой не може да ги спре!“, „Гол в австрийския гроб!“, „Господата ликуват!“, „Всичко започва наново!“, „Убедителност, силен отпечатък!“ И тогава до мен достига коментар, който приковава цялото ми внимание: „Работил е първоначално като модел и едва след това решава да се занимава с футбол.“ Значи, възможно е! Всеки човек може и на по-късен етап да избере футбола! Никога не е късно! Прекалено дълго обаче не искам да чакам, решавам сега, незабавно да се преориентирам. Гол! Гоооооооол!!!!!! Рапидци, идвам!!!

Aufrufe: 17