-
Най-хубавото
Най-хубавото слагам най-напред. В очите ми със изгрева се спира, в топящото се пурпурно небе оглежда се, а после ме намира в пролуката на моето сърце. Най-хубавото имало ръце. Усещам ги - две неспокойни птици, прелитащи край моето лице, отронвайки пера-мечти стотици на вятъра в студените нозе. Най-хубавото имало душа. Душата му с кокиче наметало покривам, за да скрия от света в запрашеното сиво огледало зад облака най-истинското бяло, оплетено от истина една. Най-хубавото искам, не лъжа за хубаво во веки и в безкрая, а хубаво от радост, от тъга, от делници, от празници, и зная: най-хубавото още предстои. Най-хубавото слагам най-накрая. Views: 50
-
Надежда
Пристигнах на улица тиха, без име, аз нея намерих, тя мене откри ме, и някъде там, стаена в сумрака - до лампата улична - гостенка чака. Близка, далечна, но някак позната. Aз ли я срещам? Тя ли ме чака? Нещо ме пита, нещо шепти ми, вика ме, срича моето име. Да се представи забравя. Kоя е? Плахо пристъпва, усещам дъха й. Чака ме вече десетки години? Сляпа била съм? И как да отмина тази прегръдка от думи горещи, тези примигващи огнени свещи? Тези ръце, декемврийски студени? Пръсти премръзнали, търсещи мене? Питам: коя си? Как е твоето име? Влез, разкажи ми, седни, припомни ми. Кой те праща при мене? Кой какво…
-
Ден на бащата
Да ти липсва бащата, който никога не си имал. Да ти липсва човекът, когото не си успял да намразиш, а единствено и само си обичал. Да ти липсва далечния, недостижимия, различния, неразбрания, охулвания, недостойния, самотния, твоя баща. Онзи, който ти изпращаше най-хубавите книги в детството, до когото написа първите си писма с молбата да се върне, който веднъж дори те заведе на училище и ти гордо виреше носле, който ти подари времето и първия часовник, времето, което се измерваше с липсата му. Подари ти и онова златно синджирче с рубиненото цветето и обичките (тях мама после продаде, защото нямахме пари). Да ти липсва този, от когото нямаше общ спомен. Да…
-
Предателката
По първи петли предателката в мен не спи. Предателката ме притиска за всички мои “не ми стиска”, за всички малки и големи удобни бягства, заблуждения, за всички мои “не ми дреме”, за всички “има още време”, за всички тихи отстъпления, за всяко “чакай” и “поспри”. А колко е удобно само да я заплюя аз през рамо с едни невиждащи очи и всичко просто и логично, и прагматично и безлично во веки да си продължи. Предателките все будуват. Предателките не сънуват. Когато мислиш, че я няма ще се намести в твойта рана и много ще те заболи. Ще изкрещи, че си лъжлива, неистинска и некрасива и няма да се укроти. Ще…
-
Метаморфоза
Бях много послушна и стриктна, прилежна, безкрайно работна, до болка надеждна, до горе взискателна, до дъно критична, бях строга, безмилостна и героична. Тогава се случи, каквото се случи, по рачешки нещо у мен се отключи: Погледнах в очите на моята Яна и после настъпи такава промяна, че моето рачешко самосъзнание в едно неизказано тихо мълчание събуди онази бунтарка у мене, която все чакаше своето време, китара ми връчи и вдъхновение и влюбих се в хаоса с огромно смирение, и станах разхвърляна, по-малко критична, не много надеждна, но много лирична. Така заприличах на моята Яна! А тя пък започна да става голяма! И ясно е, няма какво да отричам: не тя…
-
Как фейсбук се превърна в порно
В ден Y от кризата фейсбук се превърна в порно, в което всеки се опитваше да даде най-доброто от себе си. Някои бяха нови в бранша и пробваха да бъдат иновативни, други правеха това, което винаги бяха правили и продължаваха да плуват в сигурни води. Това, с голотатата на телата, бе по-лесно. Разголването на душите бе по-трудна работа. По степентта на голотата можеше безпогрешно да бъде прочетен всеки като карта. Вътрешната несигурност, че ще бъдеш забравен, ако не напомняш ежедневно, ежечасно за себе си, биеше тревога. Порното бе високо в курса, изживяваше бум и бе издигнато до житейска ценност. Апелът бе еднозначен: за да имаш изобщо някаква стойност, трябва да…
-
Запазете спокойствие!
Червени балеринки в действие Беше време да извадя от шкафа моите верни червени балерини и да ги извикам на помощ… просто бе време. Обух ги и поех през преждевременно остарелите улици на Велико Търново при почти зимни температури. Една крачка, две, три, един метър, два метра…, бавно се уча да вървя отново след двуседмичната карантина вкъщи. Първият километър е изминат. Колко стъпки има в един километър? Изкачвам се нагоре и минавам покрай сексшопа. Един поглед вляво към завързаните с белезници кукли потвърждава, че и те са ограничени в свободата си на движение. Или всъщност винаги са били?Колко крачки са оттук до Виена? Ако побързам, ще стигна ли там през юни?…
-
Разболя се времето
Разболя се времето. Питам времето: Има ли време да бъдем други? Има ли време да отпуснем стремето на всички заблуди? Има ли време да бъдем себе си? Просто истински? Или е крайно време да реанимираме своите мисли? Може ли мислите тежки и думи горещи да прекроиме с ножица, да изгорим със свещи? И да изрежем от хартия бяла, прозрачна, една история нова, не така мрачна, с по-малко лъжи, само с шепа измама, за да остане време истинско? Време за двама. Views: 51
-
Тебеширено
Тебеширен денят се търкулна към здрача, тебеширени мисли отлитат във мрака, тебеширени хора тебеширено крачат, тебеширено Утре рисуват и чакат. Тебеширени погледи пак се преплитат, тебеширът в очите започва да пари. Тебеширени думите бързо отлитат без следа да оставят към измислени гари. Ето капка дъждовна, а след нея и още… Тебеширена беше и тази ми роля. Чакам дъжд, ураган, гръмотевични нощи и за няколко капки мастило се моля. Views: 53
-
Пости
Колкото по-надълбоко в чашата се вглеждам, толкова по-ясно виждам… Като на забързан каданс пред очите ми преминават всички заведения в града, където човек може да се нахрани добре и охолно, при това напълно по джоба си и в приятна обстановка. Спомням си всяка празнична вечеря и всеки обяд, на който не хапвах почти нищо, защото пак трябваше да внимавам за фигурата, мога да възпроизведа всеки детайл – от красиво декорираната маса до най-финните аромати. Постепенно си спомням и онези вечери, когато бях така глупава да отказвам храната, заради един разговор или момент, които ми бяха по-важни…Вглеждайки се така все по-надълбоко, хрумва ми какво мога да сготвя за Коледа: екзотични ястия,…
