Когато светът е оцапан с мастило,

денят е мастилен, ръбат и тревожен,

на пътя безпътен, мастиленосложен,

мастилено времето спира унило,

коси разроши, сложи си червило,

в мастиленосиньо рисувай очите,

пристъпвай на млада газела в следите,

рисувай слънца и сърца от мастило,

бъди присмехулка над грешки лудешки:

това не е грешка! В живота от грешки -нищожни, големи – чисто човешки –

от тъмно мастило и грешка след грешка

лазурното синьо път си пробива,

денят от лазурено синьо извира,

лазурен светът синевата намира,

а ти си лазурно-истински жива!

А твоето синьо как ти отива!

Views: 30