-
Ще Ви обясня
Питате се защо изглеждам толкова добре и как мога да излъчвам такова неописуемо щастие? Ще Ви обясня. Денят започва за мен винаги с поздрав към слънцето, последван от искрена благодарност към българското правителство. Веднага след това се оттеглям тихо (тихо, защото нищо за казване повече няма!) и се отдавам на едночасова медитация. Това ме кара да си мисля, че съм си самодостатъчна, независимо от това, какво се случва навън. После се обръщам към звездите, вслушвам се във вятъра и винаги получавам верните отговори за моето бъдеще, защото винаги задавам верните въпроси. Някъде към обяд по правило пристига видео от Вас с някой всезнайко и мъдрец. И денят ми е спасен!…
-
Нужно ли му е на Мохамед толкова много?
Днес съм тъжна. И не, не ми е нужна нумерология, астрология, не са ми нужни и пророци, за да установя, че съм като луната 😊. И искрено се възхищавам на изгрялата комерсиална сексоложка и почти инфлуенсърка в България Наталия Кобилкина, която заявява в едно свое видео, че не я интересуват протестите в Америка, нищо не я интересува, на нея в нейния свят й било добре. Е, аз функционирам по друг начин. Защото моят свят не е само мой и външният не е само чужд. Защото съществува нещо, наречено колективна памет и това нещо ни свързва през поколения, отвъд граници и векове. Разбирам повече от всякога понятието „да мислиш с отворен…
-
Два килограма време, моля!
Мила моя, искам два килограма време! Купувам! Да ми отрежат със ножа от скъпото! Колкото струва! От ценното! За да можем тихичко пак да седиме, а времето да говори. Времето с твоето име с моето време да спори, а ние да си мълчиме. Скъпа е тишината, на килограм я броиме. Плащам! И моля съдбата в този живот от двустишие, с нишки оплело сърцата, да не настъпи затишие в шумното на тишината. Views: 43
-
Аз – богата!
Ако някой ми каже, че винаги съм била бедна и така ще бъде, обиждам се. Обиждам се, защото не е вярно поне що се отнася до първата половина. След края на първи курс в университета отидох за една седмица на море. Щом пристигнах там, хрумна ми да започна да плета и продавам рап плитки от цветни конци. Останах там цялото лято. Плитчиците от конци украсявах с разноцветни мъниста, а богатите туристи плащаха доста добре, а на мен особено добре, тъй като говорех немски и английски! Това бе времето на бананите, тъй като бе напълно невъзможно да „затвориш“, целият бизнес се разгръщаше на улицата пред хотела. Работех без прекъсване и до…
