Не мога да чакам. Не мога. Това е.

Не мога да бъда безкрайно разумна, премисляща, кротка,

измерваща зимата с бавна походка,

в забавен каданс замечтана, очакваща

най-дългата зима, със зъби потракваща,

с един реверанс най-далечната пролет

за смяна на ролите тихо да моли.

Не мога да чакам. Не мога.Признавам.

Тъй много ли искам? Не зная. Познавам,

когато последната капка търпение

със грохот прелее в море от вълнение.

Потеглям!

Обувам си моите верни червени,

малко изтъркани, но проверени

обувки за свят и потеглям! Доскоро!

Във нова пиеса и пролетна роля! Ваша Neli P

Views: 13