Разболя се времето. Питам времето:
Има ли време да бъдем други?
Има ли време да отпуснем стремето
на всички заблуди?
Има ли време да бъдем себе си? Просто истински?
Или е крайно време да реанимираме своите мисли?
Може ли мислите тежки и думи горещи
да прекроиме с ножица, да изгорим със свещи?
И да изрежем от хартия бяла, прозрачна,
една история нова, не така мрачна,
с по-малко лъжи, само с шепа измама,
за да остане време истинско? Време за двама.
