Отварям този малък прозорец, за да вдишам дълбоко… Стъпките ми ме отвеждат в градския парк. Лягам на влажната трева, слънчевите лъчи с заплитат в миглите ми, примижам срещу слънцето, ръцете ми докосват лекичко все още дращещата миналогодишна трева, косата ми се увива около нея, расте, все по-дълга и по-дълга, пуска корени надълбоко в гладната земя, ухае на магнолии, ухае умопомрачително, чак ми се завива свят, под гърба ми пулсира сърцето на земята – топлина потича по ръцете ми, надолу от лактите, непрекъсващ поток топлина, капе по дланите ми, преминава по линията на живота, събира се на връхчетата на пръстите ми в малки локвички, разтапя се в червеното на ноктите ми,…

Нуждата, не охолството бяха довели Олга във Виена. Принудена от обстоятелствата, тя си бе опаковала цялото имане, което се побираше в едно кожено палто, и бе науснала родината, след като животът й бе поднесъл няколко плесници, някои от които толкова силни, че бе принудена да падне на колене. Зад себе си, в далечната Одеса, тя бе оставила бивш съпруг, който по свой начин се бореше за по-добро настояще, опитвайки се да компенсира лудостта вън с алкохол. Достатъчно дълго го бе влачила след себе си по пътя, наречен „брак“. Дали това бе променило неговата собствена реалност към по-добро, Олга не знаеше, ясно бе само, че бе почернило нейната. „Край! Стига“, отрони…

Моето лято с липите през юни, моето лято се бави. Уж е родено сред слънчеви дюни, а пък на болно се прави. И понакуцва, усмивката скрило, следвайки Mай по петите. Да се прегледа му казва Април, друг му чете от звездите, трети предписва му психосеанси, или сърцето да тества, друг пък реди му таро сеанси, изгрева, казват, да чества, три пъти в кръг да върти се, във случай че котка пътя му мине, да се изкъпе в близкия ручей или за ашрам да замине. Гуру предписват му най-просветените - гуру да има отличен! Без гуру-мисъл да впрегнеш във стремето, си неразбран и различен. Най-сетне! Наи-сетне млъква светът, в капките дъжд…

В ден Y от кризата фейсбук се превърна в порно, в което всеки се опитваше да даде най-доброто от себе си. Някои бяха нови в бранша и пробваха да бъдат иновативни, други правеха това, което винаги бяха правили и продължаваха да плуват в сигурни води. Това, с голотатата на телата, бе по-лесно. Разголването на душите бе по-трудна работа. По степентта на голотата можеше безпогрешно да бъде прочетен всеки като карта. Вътрешната несигурност, че ще бъдеш забравен, ако не напомняш ежедневно, ежечасно за себе си, биеше тревога. Порното бе високо в курса, изживяваше бум и бе издигнато до житейска ценност. Апелът бе еднозначен: за да имаш изобщо някаква стойност, трябва да…