Das Ich
-
Не искам
Не искам да чувам, не искам да виждам, да зная, да вярвам, да ненавиждам, не искам да бъда измислена, жалка, скроена набързо със черна писалка, набързо нахвърляна на стара хартия, тук-там обгоряла. Със гума ще трия това, което надраска за мене: на път без посока, във време без време, в сценарий без текст, в пиеса без име, в изтъркан сюжет – без роли, без рими. Не искам. Очите със длани притискам, очите с перото на сойка покривам. Не искам. Не искам да вярвам, не искам да смятам, че няма поличба, че няма разплата. Не искам да мисля. Не искам да бъда такава, каквато ще пасва по мярка на жълта хартия…
-
Не мога да чакам
Не мога да чакам. Не мога. Това е. Не мога да бъда безкрайно разумна, премисляща, кротка, измерваща зимата с бавна походка, в забавен каданс замечтана, очакваща най-дългата зима, със зъби потракваща, с един реверанс най-далечната пролет за смяна на ролите тихо да моли. Не мога да чакам. Не мога.Признавам. Тъй много ли искам? Не зная. Познавам, когато последната капка търпение със грохот прелее в море от вълнение. Потеглям! Обувам си моите верни червени, малко изтъркани, но проверени обувки за свят и потеглям! Доскоро! Във нова пиеса и пролетна роля! Ваша Neli P Views: 24
-
И когато се тегли чертата накрая…
И когато се тегли чертата накрая – вляво към Ада, вдясно към Рая –, ще остана объркана, малко смутена там посред звездната синя арена, за да претегля земната роля, която играя по собствена воля. Черно и бяло във нея преливат, черно от бяло как да изтрия? Няма да чукам. Не искам пощада. Хлопват вратите на Рая, на Ада и ми остава едничка надежда – всичко до моята вяра се свежда –, че по пътека-дъга ще премина, черна и бяла, жълта и синя, гневна и кротка, светица и грешна, докато птиците мои не срещна. Views: 18
-
Защо не искам коледен подарък
Когато преди 22 г. малко след Христос тя се появи на бял свят, никой не искаше да повярва. Очаквахме я едва през януари и всики бяха единодушни, че ще е момче. Дните след това имахме много време една за друга – тя и аз -, тъй като дори на бащата на бе позволено да види детето си. Правила. Тя бързаше. Аз бързах. Момичетата трябва да са по-бързи, мислех си. Все да са по-напред, да тичат по бързо, да са по-добре подготвени, за да имат шанс в живота, в който привилегированите бяха момчетата. На първия си рожден ден тя вече бе научила най-важния урок: да не падаш никога, ако се случи,…
-
Мастиленосиньо
Когато светът е оцапан с мастило, денят е мастилен, ръбат и тревожен, на пътя безпътен, мастиленосложен, мастилено времето спира унило, коси разроши, сложи си червило, в мастиленосиньо рисувай очите, пристъпвай на млада газела в следите, рисувай слънца и сърца от мастило, бъди присмехулка над грешки лудешки: това не е грешка! В живота от грешки -нищожни, големи – чисто човешки – от тъмно мастило и грешка след грешка лазурното синьо път си пробива, денят от лазурено синьо извира, лазурен светът синевата намира, а ти си лазурно-истински жива! А твоето синьо как ти отива! Views: 35
-
Бяло
Белите помещения ми действат по един странен магнетизиращ начин. Щом вляза в бяла стая, ослепявам, белотата на лишеното от смисъл и емоции, отразяващо ме бяло ме поставя до такава степен в кадър, че ми се струва невъзможно – пленена между бяло и бяло – да успея да избягам, без да е нужна изповед. Поглед в огледалото, аз срещу аз. Вслушвам се в тишината, за да усетя какво е или какво всъщност не е. Това, което в момента „не е“, се възприема във всеки случай по-интензивно. Особено днес! И така, какво липсва? Няма грим, нито ролекс на китката, няма блещукащо злато около шията, няма високи токчета, няма нито едно камъче Сваровски,…
-
Моята сцена
Aко някой ми каже: не искай, не може, неразумно е, няма, не трябва, не бива, че животът е скучен, че така си отива, че за мене програма предвидил си, Боже, без остри завои, без бури, без вятър, без звездно небе, без вселенският театър от радост безумна и болка солена за мен да играе на моята сцена, ще отвърна, че ризата ваша теснее, по мярка не пасва, на цвят ми сивее - не виждам, не чувам, не дишам със нея, не зная дали съм, в кой театър живея. На моята сцена, във мойта пиеса, когато реша, аз ще спусна завеса. Защото никак не му прилича на голямо момиче да коленичи. Views:…
-
Психоложката
И така, стигнах до момента, когато нищо, ама наистина абсолютно нищо повече не исках. Другояче казано: и нищо не бе вече такова, каквото се очакваше. Нито повишение в кариерата, нито вече двайстегодишната надежда за повишение на заплатата, нито мисълта за бляскави моменти пред заинтересована публика можеха да ме въодушевят. Дори онзи скъп колан на Кучинели не успяваше да разпали сърцето ми. По дяволите! И вече самата представа за науна дейност ме отблъскваше, мен, която иначе пишеше с такова удоволствие. Остаряла ли бях? Или още по-лошо: бях ли се превърнала в пътуваща по пътя към окончателното в отвъдното? Че нещо някак си не бе наред с мен, бе повече от ясно.…
-
В театъра на моя живот
Зная съвсем точно къде стоят томовете на Станиславски в библиотеката ми, мога всеки миг отново и отново да си спомня мириса на стара хартия и вълнението от прелистването на страниците. Една страница, две страници, три страници… Прекрачвам в един свят, в който невъзможното остава вън пред вратата. Понеже тук всичко е възможно. Изведнъж ограниченията на съществуването са преодолени. И така, изглежда че нищо не се е променило. Споменът е там, моментът, в който получавам този скъп подарък, а с него неизменно оживява и той. В една топла мартенска вечер съм сред зрителите на пантомимен спектакъл в Русе. Как съм се озовала там? Никаква представа! Вероятно свежият мартенски вятър ме бе…
-
Аз – богата!
Ако някой ми каже, че винаги съм била бедна и така ще бъде, обиждам се. Обиждам се, защото не е вярно поне що се отнася до първата половина. След края на първи курс в университета отидох за една седмица на море. Щом пристигнах там, хрумна ми да започна да плета и продавам рап плитки от цветни конци. Останах там цялото лято. Плитчиците от конци украсявах с разноцветни мъниста, а богатите туристи плащаха доста добре, а на мен особено добре, тъй като говорех немски и английски! Това бе времето на бананите, тъй като бе напълно невъзможно да „затвориш“, целият бизнес се разгръщаше на улицата пред хотела. Работех без прекъсване и до…
