-
Запазете спокойствие!
Червени балеринки в действие Беше време да извадя от шкафа моите верни червени балерини и да ги извикам на помощ… просто бе време. Обух ги и поех през преждевременно остарелите улици на Велико Търново при почти зимни температури. Една крачка, две, три, един метър, два метра…, бавно се уча да вървя отново след двуседмичната карантина вкъщи. Първият километър е изминат. Колко стъпки има в един километър? Изкачвам се нагоре и минавам покрай сексшопа. Един поглед вляво към завързаните с белезници кукли потвърждава, че и те са ограничени в свободата си на движение. Или всъщност винаги са били?Колко крачки са оттук до Виена? Ако побързам, ще стигна ли там през юни?…
-
Разболя се времето
Разболя се времето. Питам времето: Има ли време да бъдем други? Има ли време да отпуснем стремето на всички заблуди? Има ли време да бъдем себе си? Просто истински? Или е крайно време да реанимираме своите мисли? Може ли мислите тежки и думи горещи да прекроиме с ножица, да изгорим със свещи? И да изрежем от хартия бяла, прозрачна, една история нова, не така мрачна, с по-малко лъжи, само с шепа измама, за да остане време истинско? Време за двама. Views: 28
-
Тебеширено
Тебеширен денят се търкулна към здрача, тебеширени мисли отлитат във мрака, тебеширени хора тебеширено крачат, тебеширено Утре рисуват и чакат. Тебеширени погледи пак се преплитат, тебеширът в очите започва да пари. Тебеширени думите бързо отлитат без следа да оставят към измислени гари. Ето капка дъждовна, а след нея и още… Тебеширена беше и тази ми роля. Чакам дъжд, ураган, гръмотевични нощи и за няколко капки мастило се моля. Views: 31
-
Пости
Колкото по-надълбоко в чашата се вглеждам, толкова по-ясно виждам… Като на забързан каданс пред очите ми преминават всички заведения в града, където човек може да се нахрани добре и охолно, при това напълно по джоба си и в приятна обстановка. Спомням си всяка празнична вечеря и всеки обяд, на който не хапвах почти нищо, защото пак трябваше да внимавам за фигурата, мога да възпроизведа всеки детайл – от красиво декорираната маса до най-финните аромати. Постепенно си спомням и онези вечери, когато бях така глупава да отказвам храната, заради един разговор или момент, които ми бяха по-важни…Вглеждайки се така все по-надълбоко, хрумва ми какво мога да сготвя за Коледа: екзотични ястия,…
