Писала съм за куп неща, които ме вълнуват, за настроения, събития, хора – близки и случайно срещнати. Днес реших да пиша за човека, който винаги е бил близо до мен, независимо от разстоянията и границите. За мама.

Мама не е просто мама. Тя е вселена.

Неизмерима и дълбока, гмурваш се в нея и винаги ти е интересно!

Когато бях съвсем малка и живеехме у бабини, мама ме приспиваше, като слагаше възглавница на краката си и ме люлееше. Когато бе на работа и баба я заместваше, стисках очи и си представях, че е мама, но изобщо не бе същото, имах чувството, че баба ще ме изстреля право в космоса! Липсваше й мамината чувствителност.

Спомням си времето, когато живеехме на квартира на бабината улица, няколко къщи по-нанатък, и мама организираще рождените дни на кака, идваха толкова много деца, чак й завиждах! Масата подредена в празничен ред.  Бе хубаво! Помня и зимите там, и пързалката – аз навън, газейки в рохкавия сняг, пламналите ми от студа страни, а като се върна, мама е сварила пиле и ме чака.

И летата, когато през неделните дни планирахме разходка пеша до бБеленската гора – мириса на треви, яркото слънце, басмените рокли… Беще празнично!

Съботите, когато от обед бях на училище и времето преди това, когато мама като истинска вълшебница успяваше да ми ушие на ръчната шевна машина нещо новичко от вече старите дрехи, и както тя ми припомни – мерките са били вземани по жив модел! Седяла съм по пликчета и съм чакала новата дрешка. И после бе хубаво ходенето на училище, та макар и в събота!

Спомням си като деца как ни водеше в книжарницата в Бяла  и излизахме оттам с цял кашон книги! Ритуал, който чакахме с нетърпение! Всяка имаше право да си избере по няколко книжки, минаваше време в суетене. от това време ми е например ‘Книга за моя приятел’ на Анатолф Франс или пък ‘Моето портокалово дръвче’ на Жозе Мауру ди Вашкунселус. И колко много исках един пудел играчка за Нова година, мъдреше се там, сред другите играчки, на един от рафтовете в книжарничката на ъгъла (днес магазин за китайска стока, както ми се стори) и наистина го получих!

Спомням си мамините бухтички! И как, когато преди години ни бе на гости в Търново, Яна записа рецептата лично от нея!

И времето на палачинкте! Как се учихме да ги обръщаме в тигана!

И колко много ни е повтаряла, че не материалното е важно, че ние в нашето семейство на друго залагаме.

Спомням си и как веднъж в един магазин в Търново премерих едни балеринки и мама, известна като модна икона, ми каза „Събувай ги веднага, приличаш на патка с тях!“ Ако някога съм се обличала със стил, то защото съм го наследила от нея.

Когато бях в първи курс тя дойде и ми купи два чифта от най-хубавите дънки на главната улица в Търново, в близост до хотел Янтра. Еднакъв модел, различно по цвят. Тя избра и размера – плътно прилепнали по тялото, щом можеш да закопчееш копчето, значи са точните!

Сутрин пиехме кафе и сок в кафето към хотел Янтра в Търново, тъй като живеех наблизо на квартира, и после отиваше в печатницата за вестника, който издаваше, ‘Нива’.

Когато пръстите ми се бяха подули през една зима от миенето с ледена вода в една от квартирите в Търново, тя дойде и право в аптеката! Тя ме излекува!

Мама беше тази, която когато бях бременна с Вики дойде и ме настани на леглото с куп интересни списания, за да си почина.

Докато децата бяха малки, мама идваше, срещахме се по обяд в парка Марно поле в Търново, аз с количката с децата, тя, седнала на една пейка, в очакване – нашите срещи!

Спомням си морето на Равда с нея и как ми помагаше за децата.

Как само ме е подкрепяла, винаги и във всичко – когато напуснах университета, когато отидох във Виена все ми е казвала, че съм създадена за големия свят. Че не бива да се страхувам. Че мен винаги всички ще ме обичат.

Сега съм до нея. И съжалявам, че последните години не съм прекарала много повече време с нея, въпреки дългите ни телефонни разговори. Повтарям й колко ми е безценна и колко си я обичам. И колко много ми е нужна. Моят най-добър приятел!

Мама е тази, който е изчела всичките ми текстове, дори онези, написани на немски, превела си ги е! На този свят никой не се е интересувал повече от мен от нея.

Онзи ден, когато ми каза, че много ме е натоварила, аз й отвърнах: Мамо, не е вярно, на мен ми е хубаво да съм с теб! Ти си се грижила толкова много за мен! А тя: Не съм се грижила, аз те обичам!

А вчера въздъхна: Къде ще я търся тая твоята любов, къде?

Мама и децата ми са най-хубавото, което някога ми се е случвало. Казват, че майката и децата идват от Бога. И ако има Бог, то това са именно те.

Views: 55