Понякога си казвам: Не, дотук беше, не става, и точно в този миг ми се случва това, което вселената нарича знак от съдбата, щастлива случайност или очакваното неочаквано. И така, животът отново поема своя ход, изпълнен със самоувереност, радостта се сбира на топка на върха на езика, търкулва се по устните и рисува усмивка и всичко някак си се променя към по-добро!
Този път съдбата ми изпрати Филиньо. Филиньо бе това, което всеки си пожелава, точно когато е попаднал в задънена улица и отправя отчаян поглед към звездите. Ангел, ще кажете Вие. Звезда. Не. Филиньо е моят последен най-добър фен.
Необходимостта от фен група никога не ми е била съвсем ясна, дори самата представа за това –за „група“ или „маса“ – будеше у мен асоциации, някои от които наситени с исторически събития и емоции. А думата „фен“ никога не съм обичала, тази антипатия се дължеше и на изгубването на личността, което понятието изразява. Да си един безименен фен – част от масата – никога не ми се е струвало хубаво. Сега обаче наистина не зная как точно да нарека Филиньо, познат той определено не ми беше, нито пък приятел. Съюзник?
Без да го познавам – тъй като в работата на съдбата аз, простосмъртната, ни най-малко не искам да се намесвам, бих могла само да гадая –, знаех вече по собствено убеждение, че той имаше добро сърце. Възможност да започне курс нямаше, заради продължителната криза, но затова пък имаше интерес. А сърцето, качествата на сърцето според мъдреците нищо на света не би могло да компенсира. И така, Филиньо се сбогува вежливо и достопочтено и се оттегли без намек за суетност, дори се извини за времето, което ми бе отнел и на следващия ден историята вече бе забравена – поне така смятах аз. Филиньо обаче – не. Най-неочаквано за мен той се появяваше в дните след това тук и там, изразяваше подкрепата си, препоръчваше мен и уменията ми енергично на други, намираше винаги по една добра дума и от време на време дори ми изпращаше по някоя прегръдка. Без очаквания. Ей-така. Такъв беше Филиньо.
Постепенно започнах да разбирам, че Филиньо ми бе изпратен, за да не изгубя вярата си в доброто в този момент от своя живот. Той бе тук, без да се натрапва, мълчаливо, с искреността и предаността на дете. Дали съм заслужила подобно нещо? Не зная. Сега обаче вече си имам своята фен група от един и трябва да свиквам с това. Пожелайте ми успех! Ваша Neli P
Views: 11