Ако някой ми каже, че винаги съм била бедна и така ще бъде, обиждам се. Обиждам се, защото не е вярно поне що се отнася до първата половина.

След края на първи курс в университета отидох за една седмица на море. Щом пристигнах там, хрумна ми да започна да плета и продавам рап плитки от цветни конци. Останах там цялото лято. Плитчиците от конци украсявах с разноцветни мъниста, а богатите туристи плащаха доста добре, а на мен особено добре, тъй като говорех немски и английски!

Това бе времето на бананите, тъй като бе напълно невъзможно да „затвориш“, целият бизнес се разгръщаше на улицата пред хотела. Работех без прекъсване и до пълно изтощение. В средата на лятото бях вече толкова изтощена, че три дни не можах да стана от леглото. После всичко започна наново.

През онова лято си открих първата банкова сметка и успях да спестя толкова много пари, че през есента си купих пералня (мечтата на всяка домакиня, хихи!) и малък цветен телевизор. С това парите свършиха. Но преди това бях цели три месеца богата! Чувате ли??? Богата!

Оттогава насам обаче съм все бедна. Пералнята и цветния телевизор обаче все още ги притежавам!