-
ZOOM Reality
Мислите ми днес ме отведоха в далечната 1998 г. и годините след това… Пред очите ми като на лента преминаха всичките печати в стария ми паспорт, документиращи преминаване през гранични пунктове, тогава, когато все още не можеше „свободно“ да се пътува – около 160 на брой. Дългите 35-часови пътувания до Германия, пътуването с влак от България до Виена и чак до Йена, автобусът от България до Виена и после до Орадеа, всеки почувстван километър бе преброен. Но че всичко някога може да се повтори отново, това не бе ми минавало през ума, на мен, която толкова обича да пътешества сама, за да не бъде ни най-малко разсейвана в ролята си…
-
Бяло
Белите помещения ми действат по един странен магнетизиращ начин. Щом вляза в бяла стая, ослепявам, белотата на лишеното от смисъл и емоции, отразяващо ме бяло ме поставя до такава степен в кадър, че ми се струва невъзможно – пленена между бяло и бяло – да успея да избягам, без да е нужна изповед. Поглед в огледалото, аз срещу аз. Вслушвам се в тишината, за да усетя какво е или какво всъщност не е. Това, което в момента „не е“, се възприема във всеки случай по-интензивно. Особено днес! И така, какво липсва? Няма грим, нито ролекс на китката, няма блещукащо злато около шията, няма високи токчета, няма нито едно камъче Сваровски,…
