-
Изповедта на една невярваща
Провокирана от днешната ми среща с Него. Израснала съм в безбожно общество, в което нямаше Бог, Бог бе забранен. Само от устните на баба се отронваше тихичко и предпазливо понякога тази странна дума. Какво обаче значеше, си оставаше пълна загадка. Малката църква на площада си имаше едно доста убедително обяснение: на кулата й самият барон Мюнхаузен бе завързал коня си по време на онази снежна виелица. Минавайки покрай нея, поглеждах нагоре и си мислех за Мюнхаузен. Друга функция на църквата не можех да си представя. Още повече, че никой не я посещаваше, което още повече засилваше предположенията ми за нейното съществуване. След идването на демокрацията църквата изненадващо отвари врати за…
-
Бележки по време на карантина II
Болоня, скъпа моя Болоня! Качвам се в самолета и след по-малко от 2 часа съм там. Сливам се с жълто-червено-оранжевите арки, под които минавам, вървейки по уличките покрай институтите на университета Болоня, хвърлям любопитен поглед към хладните, приканващи минувача да се отбие, вътрешни дворове. Спирам насред piazza Maggiore. За секунди всичко притихва. Усещането е, като да си застанал в центъра на Земята. Камбаната на базиликата San Petronio ме откъсва от безвремието и ме връща обратно в настоящето: отмерва точно 12 часа. И в този момент ги виждам. Идват към мен, на тълпи, звънкият им смях се отронва на хиляди частици кристален прах от времето и насища въздуха с едно emozione…
-
Бележки по време на карантина I
Отварям този малък прозорец, за да вдишам дълбоко… Стъпките ми ме отвеждат в градския парк. Лягам на влажната трева, слънчевите лъчи с заплитат в миглите ми, примижам срещу слънцето, ръцете ми докосват лекичко все още дращещата миналогодишна трева, косата ми се увива около нея, расте, все по-дълга и по-дълга, пуска корени надълбоко в гладната земя, ухае на магнолии, ухае умопомрачително, чак ми се завива свят, под гърба ми пулсира сърцето на земята – топлина потича по ръцете ми, надолу от лактите, непрекъсващ поток топлина, капе по дланите ми, преминава по линията на живота, събира се на връхчетата на пръстите ми в малки локвички, разтапя се в червеното на ноктите ми,…
Може да ви хареса и
ZOOM Reality
Моето лято с липите през юни
Нищо не ме плаши повече от уеднаквяването
