• Begegnungen,  Europa,  Kultur

    WHERE IS MY WIENER??? В търсене на изгубения Виенчанин

    До преди няколко години наивно смятах, че стремежът към удобство като концепция е присъщ единствено на германците, сега вече не съм съвсем убедена. Или той е толкова заразителен, че се е разпространил чак до Австрия, галопиращ със скоростта на световен феномен, или и тук винаги е бил практикуван и превъзнасян. Във всеки случай бе ми нужно доста време, докато успея да формулирам какво точно не му е наред на виенчанина. Признавам, че едно смътно предчувствие за нещо витаеше отдавна наоколо, предвестник за нещо недотам ясно открояващо се, което приличаше по-скоро на сянка, която преминаваше в сив планински гребен и за няколко мига помрачаваше неговата иначе така перфектна външност изцяло в…

  • Das Universelle

    Фамилното име: аз все още или едно друго аз?

    Моето „не“. Фрийд, роден на Гергьовден. Улових се в мисли, доколо фамилното име отразява нашата идентичност в сравнение със собственото. Fried (Мир). Собственото ми име започва с Не-, фамилното ми, унаследено от дядо ми, също, което на немски означава „nein“. „Не!“, „Не?“ на какво? 😊 Този въпрос си задавам! Действително имаше времена, когато ожесточено настоявах за връщане на фамилията ми по рождение Ненова – в знак на протест срещу чуждото, което ме заобикаляше и разбира се като израз на опит за защитиш и обичаш себе си – следователно, въпрос на идентичност. Погледнато отвън това бе доста странна акция! Всичми ме наблюдаваха слисано, побутваха ме с лакет, за да се уверят…

  • Ich will nicht
    Das Ich

    Не искам

    Не искам да чувам, не искам да виждам, да зная, да вярвам, да ненавиждам, не искам да бъда измислена, жалка, скроена набързо със черна писалка, набързо нахвърляна на стара хартия, тук-там обгоряла. Със гума ще трия това, което надраска за мене: на път без посока, във време без време, в сценарий без текст, в пиеса без име, в изтъркан сюжет – без роли, без рими. Не искам. Очите със длани притискам, очите с перото на сойка покривам. Не искам. Не искам да вярвам, не искам да смятам, че няма поличба, че няма разплата. Не искам да мисля. Не искам да бъда такава, каквато ще пасва по мярка на жълта хартия…