Мила моя, искам два килограма време! Купувам! Да ми отрежат със ножа от скъпото! Колкото струва! От ценното! За да можем тихичко пак да седиме, а времето да говори. Времето с твоето име с моето време да спори, а ние да си мълчиме. Скъпа е тишината, на килограм я броиме. Плащам! И моля съдбата в този живот от двустишие, с нишки оплело сърцата, да не настъпи затишие в шумното на тишината. Views: 19