-
Най-хубавото
Най-хубавото слагам най-напред. В очите ми със изгрева се спира, в топящото се пурпурно небе оглежда се, а после ме намира в пролуката на моето сърце. Най-хубавото имало ръце. Усещам ги - две неспокойни птици, прелитащи край моето лице, отронвайки пера-мечти стотици на вятъра в студените нозе. Най-хубавото имало душа. Душата му с кокиче наметало покривам, за да скрия от света в запрашеното сиво огледало зад облака най-истинското бяло, оплетено от истина една. Най-хубавото искам, не лъжа за хубаво во веки и в безкрая, а хубаво от радост, от тъга, от делници, от празници, и зная: най-хубавото още предстои. Най-хубавото слагам най-накрая. Views: 33
-
Надежда
Пристигнах на улица тиха, без име, аз нея намерих, тя мене откри ме, и някъде там, стаена в сумрака - до лампата улична - гостенка чака. Близка, далечна, но някак позната. Aз ли я срещам? Тя ли ме чака? Нещо ме пита, нещо шепти ми, вика ме, срича моето име. Да се представи забравя. Kоя е? Плахо пристъпва, усещам дъха й. Чака ме вече десетки години? Сляпа била съм? И как да отмина тази прегръдка от думи горещи, тези примигващи огнени свещи? Тези ръце, декемврийски студени? Пръсти премръзнали, търсещи мене? Питам: коя си? Как е твоето име? Влез, разкажи ми, седни, припомни ми. Кой те праща при мене? Кой какво…
