Червени балеринки в действие
Беше време да извадя от шкафа моите верни червени балерини и да ги извикам на помощ… просто бе време. Обух ги и поех през преждевременно остарелите улици на Велико Търново при почти зимни температури. Една крачка, две, три, един метър, два метра…, бавно се уча да вървя отново след двуседмичната карантина вкъщи. Първият километър е изминат. Колко стъпки има в един километър? Изкачвам се нагоре и минавам покрай сексшопа. Един поглед вляво към завързаните с белезници кукли потвърждава, че и те са ограничени в свободата си на движение. Или всъщност винаги са били?
Колко крачки са оттук до Виена? Ако побързам, ще стигна ли там през юни? За лятното кино? От магазина за вина от една бъчва наднича недоверчиво една портретирана красавица и се оглежда за точния избор. Ще дойде ли…? Или може би не…? Не, мила моя, няма да дойде! Поне през следващите два месеца не! Дори нетрепва с мигли. Надеждата, както казват старите хора, умирала последна.
Разходката ми продължава нанатък по главната улица, която върви все направо, никакви отклонения, никакви пресечки. Прав и равен път. Все направо… Колко ли дни ще са ми нужни, за да стигна до Щраднбар Херман? За да усетя пясъка под краката си?
Вдяснолускозният ламета-блинк-блинк магазин за висшата класа предлага защитни маски, от обикновените, за 6 лв. на брой, когато реалната зена е 0,60 лв. Няма ли зашита на потребителя в тази държава? Защита. Тук това е чужда дума. Ако човек иска да се зашити, то най-добре е да се зашити сам. Good luck!
Разходка през един сюрреалистичен град. Внезапно мислите ми ме отвеждат при Фукияма и неговата картина за град без хора. Живяла ли съм вече тук? Как се стигна дотам, че се задържах тук, а не някъде другаде? Не исках ли да стана дипломат? А преди това … балерина? И магазинът за бельо е предлагал до преди 2 седмици защитни маски, разбирам от обявата на витрината. Неговите са от плат, вероятно поради този факт и по-скъпи. На кого му е пртрябвало бельо в тези кризисни времена? Дали и онлайн магазинът на Agent Provocateur е преустановил онлайн поръчките?
Там, където преди имаше магазин за обувки, чета: РАЗПРОДАЖБА НА КУФАРИ. Кой има нужда от куфар в това време? Досега финансовите възможности бяха причината, поради която много се въздържаха от пътувания. Сега и с пълен портфейл не можеш да отидеш никъде. Но аз продължавам да пътувам. В мислите си.
Bologna, cara mia Bologna! Там ли са още гълъбите на Piazza Maggiore? Ще има ли пак изложение на производителите на шоколад през ноември? Ще отвори ли врати през лятото малкото магазинче Sacro Cuore Profumi? Ще мога ли някъде да опитам най-сетне десерта „Трите гърди на монахинята“? Спитам за кратко пред магазина за сувенири под Самоводската чаршия. Интерсно. В българските носии се усеща първи западен полъх, не може да се отрече! Горната част на едната от носиите наподобява корест. Или може би съм пропуснала нещо от българската фолклорна традиция?
Най-сетне целта е достигната! Магазинът ДМ. Влизам и бързо се оглеждам за безглутенови продукти. Откривам две пакетчета фалафели. Късмет! Как така ДМ все още няма онлайн магазин в България? Тук могат да се намерят дезинфекционни средства, ръкавици за еднократна употреба и тоалетна хартия! Редуцурана!
Правя още две кръгчета около пощата и поемам обратно. Ако мислите, че вървя сама, грешите! Някъде там, по средата на главната улица, пламна нова дружба. Моят нов верен приятел ме следва неотлъчно до дома, докато най-сетне разбира, че сърцето ми вече принадлежи на друг лаещ приятел – на този, който ме чака от другата страна на оградата. Разочарованията така или иначе не са рядкост по време на криза. Запазете спокойствие!
Views: 27