Телефонът заглъхна. Онемя. Нито звук.
Между мен и света – късна есен.
Пощурелият, оглупелият свят – този тук,
ми се стори безцветен и тесен.
Някой спусна небесната стълба към мен,
прати вятър, раздуха листата,
сипна шепа звезди, ръсна дъжд. В този ден
оглушах. Запресмятах
в тази нощ без луна колко дни без небе
ще ми трябват да стигна вратата
по небесната стълба, в това звездно море,
и да строша самотата ти.
Neli P.
Views: 1