Отварям този малък прозорец, за да вдишам дълбоко…

Стъпките ми ме отвеждат в градския парк. Лягам на влажната трева, слънчевите лъчи с заплитат в миглите ми, примижам срещу слънцето, ръцете ми докосват лекичко все още дращещата миналогодишна трева, косата ми се увива около нея, расте, все по-дълга и по-дълга, пуска корени надълбоко в гладната земя, ухае на магнолии, ухае умопомрачително, чак ми се завива свят, под гърба ми пулсира сърцето на земята – топлина потича по ръцете ми, надолу от лактите, непрекъсващ поток топлина, капе по дланите ми, преминава по линията на живота, събира се на връхчетата на пръстите ми в малки локвички, разтапя се в червеното на ноктите ми, пари, превръща се в жарава, червено капе от пръстите ми по влажната трева, засмуква се на големи глътки от жадната земя, земята го вдишва…чак тогава издишам.

Views: 16