Мила моя,
искам два килограма време! Купувам!
Да ми отрежат със ножа
от скъпото! Колкото струва!
От ценното! За да можем
тихичко пак да седиме,
а времето да говори.
Времето с твоето име
с моето време да спори,
а ние да си мълчиме.
Скъпа е тишината,
на килограм я броиме.
Плащам! И моля съдбата
в този живот от двустишие,
с нишки оплело сърцата,
да не настъпи затишие
в шумното на тишината.
Views: 11