В ден Y от кризата фейсбук се превърна в порно, в което всеки се опитваше да даде най-доброто от себе си. Някои бяха нови в бранша и пробваха да бъдат иновативни, други правеха това, което винаги бяха правили и продължаваха да плуват в сигурни води. Това, с голотатата на телата, бе по-лесно. Разголването на душите бе по-трудна работа. По степентта на голотата можеше безпогрешно да бъде прочетен всеки като карта. Вътрешната несигурност, че ще бъдеш забравен, ако не напомняш ежедневно, ежечасно за себе си, биеше тревога.
Порното бе високо в курса, изживяваше бум и бе издигнато до житейска ценност. Апелът бе еднозначен: за да имаш изобщо някаква стойност, трябва да преминеш към порно индустрията! Всеки без изключение! Заобиколен път нямаше. При един по-внимателен поглед се установяваше, че всички играеха същите роли, като преди и нищо не се бе променило, само разсъдъкът бе засякал и затова тази липса се компенсираше от телата, а да се опита нещо съвсем ново в борно бранша, бе твърде рисковано. Някои показваха крак, други задник, трети показваха всичко, наистина всичко, което можеха да покажат, и само малцина показваха характер. Все едно дали играта бе посредствена или под точката на замръзване, всеки чакаше своя аплаус.
А ако ролите са били разменени? А ако се опита да се разменят ролите, които всеки смята, че заслужава? Дали новите не биха пасвали по-добре? Разкрепостеният порно сектор се оказа затворен за подобни идеи, вървеше по утъпкани пътища и залагаше на сигурното. Е, добре, нека всеки да играе това, което винаги е играл! Порно браншът е снизходителен, не предявява високи претенции и продължава да е отворен за всеки. Сега отивам да облека червеното си fishnet боди и да се подготвя за снимки. Ще се видим скоро в 3Д продукцията „Mercy in red 1“. Следвайте ме! С посредственост не мога да се задоволя! Ваша Нели П.
Views: 87
Позволете да не коментирам темата, а вместо това да изкажа най-искрените си почитания към Вас. Туй безсмислено откровение прелита в интернет пространството без цел и посока и ще изчезне в нищото, но се надявам да стигне до вас и Вашата неизказана красота и интелект. От един сив и безинтересен човек, част от посредствената тълпа, на която преподавахте във ВТУ много отдавна. Знайте, че дори от мен да не стана нищо съществено, винаги ще ценя всичките усилия, които полагахте за да ни образовате.
Здравейте!
До мен достига всичко – за добро или за лошо. И ето, че днес попаднах на Вашия коментар. След като гледате по този критичен начин на миналото, убедена съм, че от Вас е станало нещо, и то “съществено”. Аз искрено се радвам и изпитвам огромен респект към всеки, който излиза от шаблона и мисли самостоятелно, индивидуално. Това са личностите и те са далеч от “посредствената тълпа”. Ако мога да Ви бъда полезна с нещо, пишете на talkto2@gmx.at.
Благодаря Ви за Вашата искреност! Радвам се, че мои бивши студенти си спомнят за мен с добро, макар и да не зная какво точно съм направила – каквото и да е било, било е от сърце. За мен хората стоят в центъра.
Ваша Neli Peycheva