-
Мисли
Тези мисли – рицари, скитници, донкихотовски, мисли – орисници, тъй суетни, тъй важни, наперени, мисли бързи и мисли премерени, мисли радостни, бели и свети, вдъхновяващи мисли-поети, изтезващи мисли-камшици, глуповати и мисли-умници ще изпратя. Достатъчно, стига. Нека бъдат отрязък от книга, кратък филм, по случайност поднесен, спомен блед от посърнала есен. Чакам мисли глухарчени, леки, да се спуснат по бели пътеки на декември по пистите зимни и помитайки мислите димни, натежали в мъгла от тревога, да протегнат ръце, за да мога да ви пратя от снежната прежда бяла мисъл и шепа надежда. Views: 22
-
Надежда
Пристигнах на улица тиха, без име, аз нея намерих, тя мене откри ме, и някъде там, стаена в сумрака - до лампата улична - гостенка чака. Близка, далечна, но някак позната. Aз ли я срещам? Тя ли ме чака? Нещо ме пита, нещо шепти ми, вика ме, срича моето име. Да се представи забравя. Kоя е? Плахо пристъпва, усещам дъха й. Чака ме вече десетки години? Сляпа била съм? И как да отмина тази прегръдка от думи горещи, тези примигващи огнени свещи? Тези ръце, декемврийски студени? Пръсти премръзнали, търсещи мене? Питам: коя си? Как е твоето име? Влез, разкажи ми, седни, припомни ми. Кой те праща при мене? Кой какво…
