Тези мисли – рицари, скитници, донкихотовски, мисли – орисници, тъй суетни, тъй важни, наперени, мисли бързи и мисли премерени, мисли радостни, бели и свети, вдъхновяващи мисли-поети, изтезващи мисли-камшици, глуповати и мисли-умници ще изпратя. Достатъчно, стига. Нека бъдат отрязък от книга, кратък филм, по случайност поднесен, спомен блед от посърнала есен. Чакам мисли глухарчени, леки, да се спуснат по бели пътеки на декември по пистите зимни и помитайки мислите димни, натежали в мъгла от тревога, да протегнат ръце, за да мога да ви пратя от снежната прежда бяла мисъл и шепа надежда. Views: 70

Разболя се времето. Питам времето: Има ли време да бъдем други? Има ли време да отпуснем стремето на всички заблуди? Има ли време да бъдем себе си? Просто истински? Или е крайно време да реанимираме своите мисли? Може ли мислите тежки и думи горещи да прекроиме с ножица, да изгорим със свещи? И да изрежем от хартия бяла, прозрачна, една история нова, не така мрачна, с по-малко лъжи, само с шепа измама, за да остане време истинско? Време за двама. Views: 66