Когато светът е оцапан с мастило, денят е мастилен, ръбат и тревожен, на пътя безпътен, мастиленосложен, мастилено времето спира унило, коси разроши, сложи си червило, в мастиленосиньо рисувай очите, пристъпвай на млада газела в следите, рисувай слънца и сърца от мастило, бъди присмехулка над грешки лудешки: това не е грешка! В живота от грешки -нищожни, големи – чисто човешки – от тъмно мастило и грешка след грешка лазурното синьо път си пробива, денят от лазурено синьо извира, лазурен светът синевата намира, а ти си лазурно-истински жива! А твоето синьо как ти отива! Views: 35