Nelisworld

Етикет: бяло

  • И когато се тегли чертата накрая…

    И когато се тегли чертата накрая…

    И когато се тегли чертата накрая –

    вляво към Ада, вдясно към Рая –,

    ще остана объркана, малко смутена

    там посред звездната синя арена,

    за да претегля земната роля,

    която играя по собствена воля.

    Черно и бяло във нея преливат,

    черно от бяло как да изтрия?

    Няма да чукам. Не искам пощада.

    Хлопват вратите на Рая, на Ада

    и ми остава едничка надежда –

    всичко до моята вяра се свежда –,

    че по пътека-дъга ще премина,

    черна и бяла, жълта и синя,

    гневна и кротка, светица и грешна, докато птиците мои не срещна.

  • Бяло

    Бяло

    Белите помещения ми действат по един странен магнетизиращ начин. Щом вляза в бяла стая, ослепявам, белотата на лишеното от смисъл и емоции, отразяващо ме бяло ме поставя до такава степен в кадър, че ми се струва невъзможно – пленена между бяло и бяло – да успея да избягам, без да е нужна изповед. Поглед в огледалото, аз срещу аз. Вслушвам се в тишината, за да усетя какво е или какво всъщност не е. Това, което в момента „не е“, се възприема във всеки случай по-интензивно. Особено днес!

    И така, какво липсва?

    Няма грим, нито ролекс на китката, няма блещукащо злато около шията, няма високи токчета, няма нито едно камъче Сваровски, никакъв тен, никакъв пиърсинг, липсва дори най-миниатюрната татуировка – ей-така, между другото, за повдигане на самочувствието.

    Белите помещения ми създават работа, и преди всичко – грижи! Грижи за мен самата.

    Е, как ще вървят нещата така занапред, Нели?

    Без статус символи човек е бяла стена. Значи, как ще я карам така занапред? Без атрибути, които да ми дават опора и да ми бъдат база за ориентир в живота, къде ми е мястото и къде не е? Единствено въз основа на това, което съм? Глупости! Има толкова много, толкова неверятно много неща по мен за доизграждане, хора!