-
И когато се тегли чертата накрая…
И когато се тегли чертата накрая – вляво към Ада, вдясно към Рая –, ще остана объркана, малко смутена там посред звездната синя арена, за да претегля земната роля, която играя по собствена воля. Черно и бяло във нея преливат, черно от бяло как да изтрия? Няма да чукам. Не искам пощада. Хлопват вратите на Рая, на Ада и ми остава едничка надежда – всичко до моята вяра се свежда –, че по пътека-дъга ще премина, черна и бяла, жълта и синя, гневна и кротка, светица и грешна, докато птиците мои не срещна. Views: 18
-
Бяло
Белите помещения ми действат по един странен магнетизиращ начин. Щом вляза в бяла стая, ослепявам, белотата на лишеното от смисъл и емоции, отразяващо ме бяло ме поставя до такава степен в кадър, че ми се струва невъзможно – пленена между бяло и бяло – да успея да избягам, без да е нужна изповед. Поглед в огледалото, аз срещу аз. Вслушвам се в тишината, за да усетя какво е или какво всъщност не е. Това, което в момента „не е“, се възприема във всеки случай по-интензивно. Особено днес! И така, какво липсва? Няма грим, нито ролекс на китката, няма блещукащо злато около шията, няма високи токчета, няма нито едно камъче Сваровски,…
