Nelisworld

Етикет: аз

  • ZOOM Reality

    ZOOM Reality

    Мислите ми днес ме отведоха в далечната 1998 г. и годините след това… Пред очите ми като на лента преминаха всичките печати в стария ми паспорт, документиращи преминаване през гранични пунктове, тогава, когато все още не можеше „свободно“ да се пътува – около 160 на брой. Дългите 35-часови пътувания до Германия, пътуването с влак от България до Виена и чак до Йена, автобусът от България до Виена и после до Орадеа, всеки почувстван километър бе преброен.

    Но че всичко някога може да се повтори отново, това не бе ми минавало през ума, на мен, която толкова обича да пътешества сама, за да не бъде ни най-малко разсейвана в ролята си на съзерцател на света. Не съм си и помисляла, че от моето аз ще се получи накрая един виртуален образ, който ще ме гледа всеки ден от монитора. Днес се пошегувах с една изключително любознателна дама, че дори и в пустинята или накрай света да ни пратят, пак ще останем виртуално свързани. Само че и това не си бях представяла точно така.

    Само този, който познава несвободата, може да се откаже от нея, и обратно – за да парафразирам Скот М. Пек. От това не ми става по-леко. Ваша Neli P

  • Бяло

    Бяло

    Белите помещения ми действат по един странен магнетизиращ начин. Щом вляза в бяла стая, ослепявам, белотата на лишеното от смисъл и емоции, отразяващо ме бяло ме поставя до такава степен в кадър, че ми се струва невъзможно – пленена между бяло и бяло – да успея да избягам, без да е нужна изповед. Поглед в огледалото, аз срещу аз. Вслушвам се в тишината, за да усетя какво е или какво всъщност не е. Това, което в момента „не е“, се възприема във всеки случай по-интензивно. Особено днес!

    И така, какво липсва?

    Няма грим, нито ролекс на китката, няма блещукащо злато около шията, няма високи токчета, няма нито едно камъче Сваровски, никакъв тен, никакъв пиърсинг, липсва дори най-миниатюрната татуировка – ей-така, между другото, за повдигане на самочувствието.

    Белите помещения ми създават работа, и преди всичко – грижи! Грижи за мен самата.

    Е, как ще вървят нещата така занапред, Нели?

    Без статус символи човек е бяла стена. Значи, как ще я карам така занапред? Без атрибути, които да ми дават опора и да ми бъдат база за ориентир в живота, къде ми е мястото и къде не е? Единствено въз основа на това, което съм? Глупости! Има толкова много, толкова неверятно много неща по мен за доизграждане, хора!