Когато вали, казват, небето плачело.
Обичам тези дни, дъждовните, вглъбените, когато светът – този креслив, шумен, пъстър свят – притихне. Уплаши се и се скрие. Когато уличките опустеят. Дъждът ги измие. Мъглата се застели на големи къдели по хълмове и покриви, затъркули се надолу и се гмурне в езерото. Когато часовниците спрат. Когато чуваш как времето тежко въздиша.
Това е предимството на лошото време – не е нужно да поемеш нагоре, все по-нагоре в планината, за да го усетиш. Можеш да го изживееш и там, където преди то е присъствало безгласно и незабелязано.
Не ме плаши лошото време. На моя страна е. Пътуваме заедно, това е нашият шанс да останем насаме. Дъждът припява в ритъм своята песен; тежките капки се отронват от облаците в надпревара една с друга, стичат се по стъклото, барабанят по повърхността на водата – като неканен гост, който иска да бъде приет.
Обичам лошото време. Изведнъж си припомняш кой дърпа юздите в този живот.
За Вас, на този дъждовен майски ден, по стъпките на лошото време –
Ваша Нели П.
Вашият коментар