-
Самотната
Този копринен топ Ви стои толкова добре! Благодаря! Фалконери! За първи път забелязах марката преди години в Болоня! За съжаление аз не мога вече да нося блузи с отворено деколте заради старческите петна. Знаете ли, аз съм вече на цели 82! Не! Изглежате страхотно! Кожата ми вее е отпусната и толкова тънка, какво да правя с това лице? Но Вие изглеждате толкова добре! Мога ли да попитам на колко години сте? О, не, подобен въпрос не се задава на дама, струва ми се, че сте на не повече от 28! Коментарът й предизвиква дяволита усмивка у мен. Не, и аз не съм вече от най-младите, дори следващата седмица ще остарея…
-
Непознатия
Случайна среща с непознат тази вечер. Към мен се приближава някой и ме пита, дали съм оттук. Какво бих могла да отговоря? Не съм само от едно място, за да ме разбере, би се наложило да навлизам в подробности, затова само кимвам утвърдително. Вторият му въпрос е дали се интересувам от изкуство. Кимвам отново. И точно в този момент той започва да разказва историята си. Идва от Вилах, където хората са далеч по-топли и открити от виенчани и настоява да отида до Вилах поне за два дни. Вече четвърта година се бори за оцеляване във Виена и се опитва да продава мусиката и картините си: „Но как да стане това,…
-
Моята Европа
Мама плачеше. Плачеше неудържимо, като че ли някой й бе откъснал парче живо месо, когато на 14 г. напуснах дома и се отправих към Русе в името на чуждите езици, които трябваше да ми отворят вратата към Европа. На стената вдясно от входа на старото ми училище висеше моя снимка с надпис „Наша гордост“. Мама плачеше, а аз – двойно, веднъж за нея и веднъж за себе си. Оттогава нося болката винаги като двоен товар – веднъж за себе си и веднъж за света. Не че бях dsiplaced в днешния социологически смисъл на думата, не, просто бях изкоренена. Усещането бе, сякаш се намирах едновременно на няколко места. Това, което все…