Дай ръка, ти към мен протегни я,
нека кацне на дланите мои,
в твойта длан нека аз да открия
твоя път, лъкатушещ в завои,
да туркулна по твойта пътека
много радост и време в безкрая,
звезден прах да посипя и нека
да забравя, каквото позная!
Дай ми длан, като лист отрони я
на ноември в скута да почине,
с ноемврийския дъжд да измия
всички ледено зъзнещи зими.
И не бой се от лоши прогнози,
в мойте длани се ражда магия
и дланта тя прочита на този,
в чийто път свойто име открия.
Views: 24