Между вчера и днес, между старо и ново
се препъвам в едно „може би“.
Може би е прогнозата мрачна, сурова,
с ветрове ураганни, дали
гръмотевици шпаги ще точат в простора,
ще разсичат слънца и дъги?
И лица пребледнели, посивели, в умора
ще превиват сломени снаги?
Може би ще е слънчево циганско лято!
Ще синее, ще грее, вали…
Може би… може би песента недопята
ще се пее и утре, нали?
Не вали! Просто днес тъгуват звездите,
чакат вятър, едно може би
да протегне ръка и избърше сълзите им
може би, може би, може би…