Не искам да чувам, не искам да виждам,

да зная, да вярвам, да ненавиждам,

не искам да бъда измислена, жалка,

скроена набързо със черна писалка,

набързо нахвърляна на стара хартия,

тук-там обгоряла. Със гума ще трия

това, което надраска за мене:

на път без посока, във време без време,

в сценарий без текст, в пиеса без име,

в изтъркан сюжет – без роли, без рими.

Не искам. Очите със длани притискам,

очите с перото на сойка покривам. Не искам.

Не искам да вярвам, не искам да смятам,

че няма поличба, че няма разплата.

Не искам да мисля. Не искам да бъда

такава, каквато ще пасва по мярка

на жълта хартия и черна писалка.

Views: 12