Тези мисли – рицари, скитници,

донкихотовски, мисли – орисници,

тъй суетни, тъй важни, наперени,

мисли бързи и мисли премерени,

мисли радостни, бели и свети,

вдъхновяващи мисли-поети,

изтезващи мисли-камшици,

глуповати и мисли-умници

ще изпратя. Достатъчно, стига.

Нека бъдат отрязък от книга,

кратък филм, по случайност поднесен,

спомен блед от посърнала есен.

Чакам мисли глухарчени, леки,

да се спуснат по бели пътеки

на декември по пистите зимни

и помитайки мислите димни,

натежали в мъгла от тревога,

да протегнат ръце, за да мога

да ви пратя от снежната прежда

бяла мисъл и шепа надежда.

Views: 17