Пристигнах на улица тиха, без име,
аз нея намерих, тя мене откри ме,
и някъде там, стаена в сумрака -
до лампата улична - гостенка чака.
Близка, далечна, но някак позната.
Aз ли я срещам? Тя ли ме чака?
Нещо ме пита, нещо шепти ми,
вика ме, срича моето име.
Да се представи забравя. Kоя е?
Плахо пристъпва, усещам дъха й.
Чака ме вече десетки години?
Сляпа била съм? И как да отмина
тази прегръдка от думи горещи,
тези примигващи огнени свещи?
Тези ръце, декемврийски студени?
Пръсти премръзнали, търсещи мене?
Питам: коя си? Как е твоето име?
Влез, разкажи ми, седни, припомни ми.
Кой те праща при мене? Кой какво ти нарежда?
Аз се казвам Надежда. Просто Надежда.
24.12.2019

Views: 22