-
Чакам го
Чакам времето, минутите сбирам, поизтупвам ги, понапудрям ги и намирам във всяка нещо бяло, нещо красиво. Чакам времето, чакам го мълчаливо. Да се срещнем без думи, без да говорим да си простим – без да делиме и спорим. Чакам време да дойде, по януарски скрежно, едно време чисто-преметено, бяло и нежно, време-кураж, наперено, истинско, смело, а не унилото време-безвремие, свеждащо чело. Време-секунда, което с грохот разцепва мрака, време-кораб, което нищо и никой не чака, време, което на на пеперуда прилича, върху устните каца, по ъглчетата се стича. Бяло е. Тихо е. Скрежно е. Моето време ми махва с ръка и бавно поема към мене. Чакам го. Views: 62
-
Не мога да чакам
Не мога да чакам. Не мога. Това е. Не мога да бъда безкрайно разумна, премисляща, кротка, измерваща зимата с бавна походка, в забавен каданс замечтана, очакваща най-дългата зима, със зъби потракваща, с един реверанс най-далечната пролет за смяна на ролите тихо да моли. Не мога да чакам. Не мога.Признавам. Тъй много ли искам? Не зная. Познавам, когато последната капка търпение със грохот прелее в море от вълнение. Потеглям! Обувам си моите верни червени, малко изтъркани, но проверени обувки за свят и потеглям! Доскоро! Във нова пиеса и пролетна роля! Ваша Neli P Views: 56
