Ако на чувството може да се придаде форма, то това би бил Benjamin Vanyek. Познаваме талантливия актьор благодарение на увлекателната му актьорска игра в представленията на aktionstheatre ensemble и често сме се възхищавали на актьора, който до такава степен умело успява да се превъплъти в своя протагонист, че се слива напълно с образа, и сме следили с огромен респект изпълненията му. Многофасетната му актьорска игра намери този път своя единствен по рода си израз в интерпретациите на „големия сред големите“ – Jacques Brel – в театър Nestroyhof Hamakom на 15-ти и 16-ти октомври.
Benjamin Vanyek_ (c) Neli Peycheva_1
Страст бе думата, както подчерта Benjamin Vanyek, в центъра на събитието. Страс бе и чувството, което обедини публика и изпълнител в едно неизказано красиво аморфно състояние – един вид отдаване на почит с много патос, отдаденост и силно присъствие на онзи от вчера, който приживе намери одобрение сред малцина, благодарение на актьора от днес, който го доближи до нашето съвремие. Brel, за който обличането с думи на вътрешни душевни състояния, предизвикани от сблъсъка с реалността, бе по-важно от самото изпълнение на песните, дълго време не принуден да ги изпълнява сам. През деситилетията след това обаче неговите безпощадно критични песни бяха отново и отново интерпретирани и изпълнявани. Изпълнени със страст бяха и интерпретациите на Benjamin Vanyek.
Изкуството обединява светове, без да чертае разделни линии. Няма по-велико нещо, което да стои над богатството и бедността, над политическите възгледи, културните особености, възрастовите различия и което да доближава различните светове: единствено условие е способността да му се отдадеш изцяло. Тази пълна отдаденост можеше да се долови и през тази есенна съботна вечер. Benjamin Vanyek обеднини изкуство, музика, думи и чувство в една симбиоза. Пластично, подчертано емоционално, дълбоко разтърсващо той успя да създаде пространство между публиката и изпълнителя, запълнено от едно неделимо цяло – водовъртец от споделена страст, любов към творчеството на Brel, отдаденост на изкуството, едно Ние. Нужен е кураж, за да се навлезе в това пространство. Смело е да се изправиш пред публиката и да се доближиш възможно най-близо до един от големите, изцяло да се пренесеш в него. Не липсваше кураж и на Benjamin Vanyek да опита това, което вече мнозина бяха пробвали: да създаде собствена интерпретация на песните на Brel. Фриволни, агресивни, изпълнени с патос бяха неговите интерпретации: вътрешен свят и музика, реалност и изкуство, Brel и Vanyek се сляха в едно цяло.
И така, „въртележката“, на която всички ние бяхме поканени да се качим, потегли! „Бонбониерата“ ни бе поднесена с жест. Спомените за „пристанището на Амстердам“ оживяха. И в едни момент, както често се случва и в реалността, се стигна и до срещата с „дявола“.
Особеното на интензивността, с която Benjamin Vanyek предтсви песните, бе нейната необузданост, неспособността тя да бъде поставена в рамка. Който познава и обича страстта, с която се откроява Brel, ще обикне и интерпретациите на Benjamin Vanyek. С индивидулно звучене, по изключително изразителен начин той успява да даде израз на актьора и изпълнителя у себе си и да пренесе песните на Brel, чиято актуалност не угасва, в нашето време. Jacquеs Brel е жив! Да живее страстта!
Нели Пейчева
