Препъвам се в думите,
пак се изправям,
до дума пречупена нова поставям,
и после, от дума на дума, полека
по думите плъзвам и мисъл-пътека.
От прашните думи оплитам завеса.
Зад нея лекувам думи ранени,
думи простреляни, в битки спасени,
думи-воини, силни, съдбовни,
думи-скитници, думи греховни.
Разправям се с думите.
Кому ли сте нужни?
Не сте ни единни, нито задружни,
а все неудобни, плахи, раними,
нощни блудници, незаличими.
Дойде ми до гуша.
Изхвърлям ви всички.
Станете на вятър, на облак, на птички.
На срички, в куплети - истински, прости
елате чак утре, бъдете ми гости,
почукайте тихо и аз ще отворя.
Ще ви поканя, няма да споря.
Ще ви превържа старите рани,
думи убежище, думи от грешки,
думи истинни, мои, думи човешки
и ще ви прегърна.
