По първи петли
предателката в мен не спи.
Предателката ме притиска
за всички мои “не ми стиска”,
за всички малки и големи
удобни бягства, заблуждения,
за всички мои “не ми дреме”,
за всички “има още време”,
за всички тихи отстъпления,
за всяко “чакай” и “поспри”.
А колко е удобно само
да я заплюя аз през рамо
с едни невиждащи очи
и всичко просто и логично,
и прагматично и безлично
во веки да си продължи.
Предателките все будуват.
Предателките не сънуват.
Когато мислиш, че я няма
ще се намести в твойта рана
и много ще те заболи.
Ще изкрещи, че си лъжлива,
неистинска и некрасива
и няма да се укроти.
Ще разбереш, не е измама,
оказва се, че пак сте двама –
по първи петли.
